Нещата от живота: Темелко Темелков

28 май 2015 снимки Севда Семер, Темелко Темелков, текст Севда Семер
Гледаме често през очите му – в модни сесии, клипове, реклами или между стените на галерии. Фотографът Темелко Темелков и сега готви изложба – NEWSight ни хваща буквално да обикаляме 3D портретите му, за да видим хората на тях не от една, а от четири страни. Срещнахме се с него, за да го погледнем по същия начин, и да ни разкаже за важните неща в живота си, които не могат да се сложат в рамка.


ТЕХНИКАТА
Фотоапаратът е важен за мен по един особен начин. Някои ми харесват, когато ги пипна, а други не. Въпрос на усещане е, извън рационалното, като с хората или с храната. Смятам, че ако човек снима с апарат, който му харесва да докосва, прави хубави неща. Доверявам се изцяло на това усещане. Ако фотоапаратът не е "моят", няма шанс да направя добър кадър.

НАЧАЛОТО
Бях на 12 години, когато попаднах случайно на книгата Фотография за юноши. Изчетох я от кора до кора, още тогава фотографията ми се стори магическа. Снимах всичките си приятели, досаждах навсякъде, убедих майка си да ми купи фотоувеличител и я хванах да седи до мен, докато копирам снимки – смятах, че е нещо невероятно. Навремето открих тази книга в една голяма книжарница на Иван Асен, в която сега се продават цветя. Като малък живеех наблизо и бях редовен – познаваха ме, толкова често ходех там.

КНИГИТЕ
Е, нека не звуча като човек, забил нос в томовете. Всъщност мисля, че при четенето има много тънка граница. Животът е един, когато го живееш, и друг, когато го четеш. Затова е важна златната среда: не трябва да оставаш нито без книги, нито без живото усещане. Като дете обаче наистина много четях. Намърдах се в Народната библиотека, когато регионалната ми отесня – направих си карта на 14. Още не знам как успях да ги убедя – нали трябва да си поне студент, за да те допуснат – но някак се примолих.

МОРЕТО
Любимият ми начин за събуждане е да стана и да цамбурна в морето. Затова и спя по палатки и каравани. Не че не съм бил в хотели, но не мога сутрин да се вдигна, да ям баничка и тепърва да ходя с кърпите към плажа. Искам да съм близо! Имам и онази класическа мечта за бара на пустия плаж. Не подбирам много местата, стига ми да не е Слънчев бряг. Макар че понякога трябва и в джаза да се поотъркаш. Смятам, че е важно човек да пътува, за да открие своята хралупка, мястото, на което се чувства добре.

МЕСТАТА
Харесва ми, че в Гърция може да седнеш в супер смотано заведение, с някакви грозни столове и маси, но идва да те обслужи един човек, който се държи с теб като с приятел и веднага ти става хубаво. Това е важното за мен на местата, където излизам – хората. Идвам тук, в кафето на Photosynthesis, защото се чувствам добре, но не знам дали съм привързан към друго място в града.

ГРАДИНАТА
Запалих се по градинарството. Нямам баба на село, която да ме е учила как се прави, затова изпаднах в странна ситуация. Много е смешно да си купиш от Amazon книга на английски, писана от американец, на тема как се гледат домати, но и това направих. Оказа се доста проста работа, само трябва да започнеш. Но растенията искат сериозно отношение – да намериш границата между грижата и това да ги оставяш на мира. Мисля, че тогава започват да растат. Вкъщи си гледам и разни цветя – някои от тях са по-стари от мен, майка ми ги е садила преди да се родя, а сега аз се грижа за тях.

ХРАНАТА
Независимо дали си с един човек, или с дванайсет – ако има добра храна и добро вино, има и добра приказка. Гледам на храната една крачка напред, отвъд безусловната й необходимост, и я виждам като страхотен повод за общуване. Важно е хората да се хранят заедно – това е момент, в който забавяш темпото и виждаш човека срещу теб. Готвя доста, специалитетите ми са прости неща – един добре направен боб може да бъде също толкова приятен, колкото и изумително сложно приготвена речна пъстърва.

МИНИМАЛИЗМЪТ
Вярвам, че човек трябва да прави нещата в живота възможно най-просто. Но за да стигнеш дотам, трябва първо да минеш през сложнотиите, защото иначе живееш с чувството, че нещо си изпуснал. Дори и в професионален план е така. Носил съм и пълна чанта с техника, но знам, че ще бъда успял фотограф, когато снимам с един апарат и един обектив. Да работиш с едно нещо и да използваш неговия максимум – това означава, че наистина си наясно със себе си, че се познаваш.

ИЗЛОЖБИТЕ
Все си мисля, че не съм достатъчно упорит посетител на галериите. Но е много важно да гледаш изкуство, без значение дали си фотограф или готвач. В галерията има магия, която ти оставя нещо, дори да не го осъзнаваш. Гледам всичко, не само визуални изкуства – наскоро посетих археологически музей извън страната, също много ми въздейства. Харесва ми да наблюдавам фотография на хартия заради самия факт, че няма как да скролнеш и да я махнеш от погледа си. Иска вниманието ти в този момент. За да видиш друга, трябва да оставиш тази и едва тогава да хванеш следващата.

КОНТАКТЪТ
Страшно съм любопитен към всичко и всички. Това ми помага и когато снимам някого: приятно ми е да общувам с него, а в крайна сметка фотографията е общуване. Казвал съм го и преди: да те снимат е като да отидеш на лекар – когато трябва да се съблечеш, за да те преслушат, контактът винаги е смущаващ, дори да си го очаквал. Същото нарушаване на личното пространство се случва и в студиото, затова е важно да умееш да осъществяваш контакт като фотограф. Има и нещо друго – хората сме много суетни и ни се ще да изглеждаме добре, а може пък фотографът да иска да извади лошите ти черти, защото те са интересни. Снимането е много повече процес на доверие, отколкото на просто откриване на момента и щракване на копче.

ХОДЕНЕТО

Обичам да ходя. Използвам и градски транспорт, защото ми е интересно да наблюдавам хората. Понякога на улицата се впечатлявам от човек, който ми носи някаква емоция, и го моля да му направя снимка. Затова и предпочитам да ходя или да се возя в метрото, вместо да съм в колата си. Между другото градът, който познаваш, е най-трудното нещо за снимане. Как да видиш тези улици по нов начин? Е, разбира се, те могат да се превърнат и в нещо много по-различно от видимото, някоя неугледна пейка да стане най-важното място за теб след една целувка.

Изложбата NEWSight е до 20 юни в Мраморното фоайе на НДК
Темелко Темелков е на temelkotemelkov.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.