Нещата от живота: Иван и Николай



7 май 2015 текст и снимки Севда Семер
Бармани и нощни герои. Близнаци, но не като две капки водка. Виждали сме ги и през дъното на чаша, но този път се срещнахме на светло, за да питаме какво ги вълнува напоследък. Оказа се, че разказват добри вицове, знаят подхода към всяко куче в парка и хич няма да им е самотно в космоса. А, и ще снимат филм. Някога. Може би.


СУТРИН
И: Гледам да се наспивам бързо и да ставам рано – пет-шест часа ми стигат. Въпрос на навик. Много хора си мислят, че като си барман, спиш по цял ден, но така ти минава животът, пропускаш най-добрата част.
Н: Откакто имам куче, всичко е влязло в неговия ритъм. Сутрините са като ритуал – винаги е едно и също. И аз се будя рано, сменям му водата, извеждам го на разходка и после денят може да започне.

ТАТУИРОВКИТЕ
И: До момента имам татуировки, свързани с определен период, неща, през което съм минал. Не съм покривал нито една до сега и не съжалявам за нищо – значението на татуировката може да се променя с теб. Следя много това изкуство, тенденциите, историята, как е било преди. Просто го харесвам, дори имам няколко вечни класики като трибют към арта – кама, пиле, роза.
Н: Повечето големи са ми от последните няколко години, но сега малко ще почивам. Започна много да ме боли, някакво пренасищане се получи. Тръгнах от краката, сега вече бройката доста порасна. Хората постоянно ме питат дали няма да съжалявам някой ден. Какво да им кажа? Може и да съжалявам, но пък това винаги ще ми напомня нещо важно – какъв съм бил и през какво съм минал, за да стигна до тук.

РАБОТАТА
И: Първо аз влязох зад бара, после и брат ми. Започна случайно, след това се задържахме заради музиката и хората. Една приятелка казваше, че барманите са съвременните пълководци – най-лесно укротяват хората. Знаем точно какво да кажем.
Н: Психологическите моменти са ми интересни, но ми харесва и другото. Разговорите, концертите, дори рутината. Слял съм се с професията, на разни приятели им става много странно, когато им кажа, че не смятам цял живот да правя това. Учудват се, като ме видят в парка, вместо зад бара.

КОНЦЕРТИТЕ
И: Даваме голяма част от парите си за пътувания по концерти и какво ли не сме слушали – и докато поръчваме, и докато сипваме. Скоро бяхме на Fink, невероятен концерт. Сбъдвали сме си какви ли не детски мечти, миналата година Enter Shikari бяха много добри.
Н: Нищо не може да се сравни с пътуването за музика. Но и тук се случват добри неща. В Terminal 1 има много български банди, които слушам, докато работя. Събират огромна аудитория, просто успяват да стигнат до хората си. Харесват ми изпипаните концерти с атмосфера и винаги отчитам организацията.

ФИЛМИТЕ
И: Гледам предимно фантастика. Харесва ми, когато фактите са проверени и всичко е пипнато, като в Интерстелар. Скоро видях отново Облакът Атлас – все едно ми беше за пръв път, пълен е с изненади. Обичам класиката в жанра. Което ме подсеща, че с брат ми ще правим хорър филм. Не се шегувам, ще бъде супер пошъл, много култов, с всички клишета на стила. Ще се казва Ужас. Аз ще съм оператор и няма да допусна и един лош кадър. Подготвен съм – занимавам се с лентова фотография.
Н: Напоследък си наваксвам с разни пропуснати неща, стари утопии например. Интересно ми е да гледам за втори или трети път познати филми – ти не си същият, както преди, няма как и те да са същите. Харесвам и стегнати сюжети, и неща извън рамките на доброто снимане – като старите сай-фай филми. Фен съм на Тарантино. Много хора сега ще кажат, че киното не започва с Куентин – съгласен съм, но ме впечатлява начинът, по който разбива структурата на сюжета. Харесвам хора-фактори – като Кубрик, който е вечно влияние.

КНИГИТЕ
И: Чета много. Разплаках се, когато почина Тери Пратчет, отраснал съм с него. Напоследък харесвам и българска литература, например Александър Шпатов. Обаче колко книги съм откраднал от библиотеката на село... Ужасна работа, трябва да ги върна. Представи си как сега някой отива с идеята да си вземе Малкият принц, обаче му казват: "Не можем да ви я дадем. През 1995 ни я взеха и не са я върнали".
Н: Винаги сме имали карти за библиотеката. Взимахме по няколко книги и ги разменяхме, четяхме ги един след друг. Иначе последно четох Прекрасен нов свят – Хъксли е плашещо добър. Класика, която незнайно как съм пропуснал.

КОЛЕЛОТО
И: Никога не съм се учил да карам колело. Няма такъв момент в биографията ми – винаги съм можел да карам.
Н: Е, аз не мога да се похваля с това, не съм се родил научен. Май към половин час ми отне. За нас е естествено състояние, навсякъде сме с велосипедите.

МИНАЛОТО
И: Майка ни казва, че й е било доста спокойно с нас. Бяхме добри деца, най-екстремното ни беше, че слушахме Prodigy и Cypress Hill. Когато имаш близнак, веднага сте компания. Около вас идват разни познати, обаче вие сте в сърцевината. От това приятелството с други хора става като братство.
Н: Като малки всички искаме да се приобщим в някоя малка групичка. При нас това не се случваше, сами си създавахме култове. Пазихме се от глупости и си влияехме. Много лесно се расте така. Е, разбира се, до шести клас не се обичахме много, повече се приемахме за конкуренция. После все едно се видяхме за първи път.

БЪДЕЩЕТО
Н: Ще ми се да се завъртя около нашата професия по нов начин, например да организирам повече събития. Обаче съм решил, че щом имам малко бяло в косата, ще стана диджей на сватби. Не за познати, а за хора, които искат да им пускам Coco Jambo и Бяла роза.
И: Наскоро нарисувах плаката за едно събитие и беше страхотно изживяване. Може би по-нататък повече ще рисувам или ще се занимавам с дизайн. Един живот няма да ми стигне за всичко, което искам да правя. Като да стана космонавт например. О, хич няма да ми е самотно, ще поддържам връзка по скайп с жена си – само първо да я открия.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.