И все пак тя ще тича



6 юни 2019
В спорта и една секунда разлика е важна. А как се преодолява преднина от няколко века? С упорита борба е отговорът на жените, на които е позволено да бягат в маратони едва от 50-ина години насам.


Този месец едно състезание специално за тях, Bioderma Women’s Run, напомня за това и дарява пари за кауза, докато нахъсва повече жени да тичат. Преди трите километра на 22 юни, заемаме нисък старт с първите дамски маратонки в историята.

Олимпийските ценности на Древна Гърция са няколко: важно е участието; трябва да подкрепяш другите по пътя; игрите са само за мъже. Ако хванат жена дори да гледа, това е достатъчно основание за смъртна присъда. През 1896, когато Игрите се подновяват след дълга пауза, жените отново не са допуснати до тях. Не с предишния фатализъм, разбира се, но когато гъркинята Стамата Ревити-Мелпомена като протест опитва да се регистрира, получава отказ. Независимо от това, тя решава да пробяга самостоятелно цялото трасе от град Маратон до Атина, обаче е спряна пред стадиона, в който е финалната отсечка. Реакцията й? Прави символична обиколка из близките улици и така финишира. 1963 е, когато американките Мери Лепър и Лин Кармън се крият в тълпата на градски маратон в Калифорния, защото женското присъствие на такива състезания все още не е разрешено. Един от организаторите опитва да ги спре, но Лин мимоходом му заявява, че все пак има право да ползва улиците за тичане. Въпреки това само Мери успява да финишира и дълго време държи неофициалния световен рекорд за тичане при жените – вероятно защото малко други междувременно се осмеляват да пробват.

През 1967 в Бостън Катрин Суитцър пък става първата жена с официален състезателен номер, който получава, като моли треньора си да я регистрира само с нейните инициали. И този път на трасето излиза организатор, който иска да я спре или поне да изтръгне номера й, но приятелят на Катрин, състезаващ се до нея, го блъсва на земята и я предпазва. Попитан какво мисли за този случай, директорът на Атлетическата асоциация на Бостън казва: "Жените не могат да бягат на маратона, защото правилата го забраняват. Ако нямаме правила, в обществото ще настъпи хаос... Ако това момиче беше моя дъщеря, щях да я напляскам".

Именно с тази случка в Бостън – вероятно и заради драматичните снимки от състезанието, започва широкият дебат за жените и тичането. Няколко години по-късно на маратона в Ню Йорк се появява друга идея: те получават позволение да бягат, но и символична преднина от десет минути. Участничките отказват специалното отношение и демонстративно сядат на стартовата линия, докато не гръмне изстрелът за мъжете. Чак след този протест стартът на маратоните вече е равен за всички. Катрин Суитцър впрочем отново тича в Бостън през 2017, когато на 70 години се оказва едва с 20 минути по-бавна, отколкото е била на 20, а през 2018 точно тя държи пистолета, с който дава начало на бягането с гръм от ръкопляскания. Ето го звукът, който да ви нахъсва всеки път, когато стягате маратонките си за следващите километри пред вас.

Bioderma Women’s Run тръгва от НДК на 22 юни с отделно класиране Мама & аз
Подробности и регистрация на bioderma‑womensrun.bg

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.