Реката на живота



21 февруари 2019 текст Кристина Йорданова
Представете си маршрута, по който се движите всеки ден, само че днес на пътя ви е застанала висока стена и е невъзможно да пресечете улицата. Търсите алтернативен вариант, но и там се изправяте пред бетон и се оказвате заклещени, а за да оцелеете трябва да преминете от другата страна.


Това не е сюжет от видео игра, а от живота на рибите във всичките 325 реки в България. Тяхната миграция е спряна или забавена от 270 водноелектрически централи, докато още 200 са с печата "разрешено" и предстои да бъдат построени. Те променят коритата, скоростта и течението на реките и, макар да ги приемаме за вид зелена енергия, към днешна дата много от тях дори не работят, но продължават да вредят. При тукашните вецове често липсва съоръжението "рибен проход" и това нанася големи щети на речните екосистеми, а дори когато такова съществува, то върши работа само на някои видове. Равносметката е страшна: за последните 20 години сме загубили 60% от рибните популации в Дунав и притоците му, а 50 вида риби са изплували в Червената ни книга – 4 са изчезнали, 46 са застрашени. Сред тях са и есетрите, които са на 200 милиона години, връстници на динозаврите.

ВЕЦ прегражденията, естествено, не са единственият виновник за проблема с речните води и живота, виреещ в тях. У нас няма останала река, която по някакъв начин да не страда от замърсяване, пресъхване, копаене за инертни материали или канализиране. Въпреки добрите природни дадености на страната ни, водите са много малка част от територията ни, но затова пък са експлоатирани всекидневно – включително от неустойчиво земеделие и изсичане на крайречните гори, които пазят от наводнения и свлачища и са дом за много животни. Големите индустриални замърсители и дори обикновеното пране на всеки от нас превръщат реките в контейнер за отпадъци, в който плуват химически вещества, убиващи голяма част от хайвера на плитководните риби.

Всичките тези факти обаче не значат безнадеждност заради Рамковата директива на ЕС за водите. Същата гласи, че замърсените и увредени водни запаси трябва да бъдат възстановени и в добро състояние не по-късно от 2027. В момента, в който четете това, Световният фонд за опазване на дивата природа WWF ни призовава да защитим директивата, която се преразглежда тази година. Как? С попълване на 4 бързи полета – до 4 март всеки от нас може да изпрати искане до Европейската комисия за запазване строгостта на закона в създадения за кампанията сайт sosrivers.bg.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.