Фредерик и София в София

4 октомври 2018 текст и снимки Севда Семер
Той е от Дания, а тя е от Бразилия и това им личи по темперамента и стила. Той ще ви подаде ръка за здрасти, а тя – чаша подсладено мате (традиционен чай и цял ритуал, който носи от вкъщи). Заедно намират пълен баланс в живота и в проект на име Homs Arthaus: марка за мъжки гащеризони, в която София Диас е дизайнер и художник, а Фредерик Винсент – бизнес окото (както и модел на бранда поне за снимката ни днес). Докато подреждат в галерия Æther инсталация за новата си колекция на принципа "показвай – не разказвай", питаме кой мъж ще намери себе си във флорален гащеризон, как избират да живеят и работят в София преди година и защо усиленото ръкомахане тук им носи уют.


Какви бяхте, преди да станете Homs Arthaus?
Фредерик: Музикант. Израснах в семейство, в което музиката беше важна и още от дете започнах да свиря на пиано. Беше ми мечта да се занимавам с това, после учих продуциране и бизнес, работих в Берлин и Лондон. В един момент обаче малко се уморих и, когато видях нещата на София, си помис-лих, че сигурно можем да работим добре заедно.
София: Завърших моден дизайн в Бразилия, бях и една година в Лисабон по Еразъм. Правех сценични костюми, което беше интересно. Когато работиш за театър, важна е историята, което ми хареса и може би стана причината да създам собствена марка. Исках да направя нещо по-артистично и с ярка идентичност. Иначе бях и стилист за Harper’s Bazaar, работих в различни студия. Оказа се, че с Фредерик наистина се разбираме добре в бизнеса. Макар че сме различни, защото той е датчанин, а аз съм бразилка и може би понякога говоря по съвсем друг начин от него. Oбщата ни цел обаче е една.

Ако трябва да я изкарате на фокус?
С: За мен ключовото беше, че мъжете растат в общество, което не им позволява да бъдат експресивни. Не могат да показват емоциите си и е трудно да излязат от кутийката на представата какви трябва да бъдат. Това ми стана любопитно, защото много мъже порастват, без да знаят как да изразят друго чувство, освен гняв. По тази причина исках да направим нещо, което да им позволи да имат ново изживяване за себе си.
Ф: Наистина е съвсем ново. Знам, че звучи малко смешно, но когато за първи път сложих такъв гащеризон, усещането беше, че се виждам по друг начин. Също както когато пробваш някоя шапка, поглеждаш се в огледалото и изглеждаш напълно различно. Някой си беше купил гащеризон от нас, за да го носи на церемония по награждаване и след това ни писа, че се е чувствал много самоуверен в него. Може би е малко по-срамежлив тип и е получил нова увереност от дрехата.

Обогатява ли ви, или пречи, че производството ви е в България – как намирате материали, фабрики?
Ф: Още от началото искахме да знаем как живеят хората, които шият за нас, и изобщо да създадем устойчив модел – и откъм материали, и откъм производство. Не се наложи да търсим дълго, преди да открием малък семеен бизнес в Пловдив, където правят гащеризоните ни. Трудно е обаче да намериш устойчиви материали тук, затова се налага да ги внасяме.

Откъде започнахте, когато ви дойде идеята? Доста хора си мечтаят да направят малък бизнес, но какви бяха първите стъпки в реалността?
С: Започнахме от решението, че искаме да вземем един фургон и да пътуваме с него през различни изложения за дизайн и да се срещаме с нови хора. Струваше ни се важно да намерим хора, които имат пред себе си същите предизвикателства като нас. Затова аз направих рисунките – още оттогава рисувам двуметрови илюстрации, които сканираме и печатаме върху плат – и ушихме от тях гащеризони. Тръгнахме с тях от Германия и за четири месеца минахме през Белгия, Полша, Франция, Англия и Ирландия. Намерихме си сътрудници, което беше другата ни важна цел – в Лондон например направихме късометражен филм. Беше хубаво, но и странно да живееш по този начин. Обичайно организираш едва ли не цялото си преживяване в града според това къде е домът ти, а когато си във фургон, на практика спиш на улицата, през цялото време си в движение и това те кара да мислиш за градовете по съвсем друг начин.

Преди София сте живели в Берлин – защо и кога си казахте, че може би ще се преместите тук?
Ф: Идвали сме и преди в България, мой роднина има апартамент тук. В Берлин е доста сложно да пробиеш, докато в София е по-лесно да срещаш хора и да работите заедно.
С: В даден момент осъзнахме, че в Берлин се случват много неща, но хората не са така отворени към другите, както преди – за разлика от София, където изглежда, че всички искат едно и също. Сякаш са фокусирани върху това да се случват всякакви неща в този град и той да стане интересен. Ето защо е лесно да получиш помощ, дори от непознати на улицата, както и да предизвикаш интерес към работата си.

Със сигурност обаче има и неща, които изобщо не ви харесват.
Ф: Да – мръсният въздух! Прекарвам много време навън и това е голям проблем за мен.
С: Често ми се случва хората да ме виждат по определен начин, защото съм жена. Казват ми например "не вдигай това, ти си дама". Странно ми е, защото мога да вдигам каквото реша и въобще съм свикнала да правя всичко сама. Другото е, че хората в трафика са много изнервени – сигурно заради начина, по който е построен градът.

Живеете тук от година и сигурно сте се ориентирали в доста неща – кое още ви изненадва?
С: Колко са експресивни всички с ръцете си. Харесва ми, защото понякога хората ми говорят на български, но аз ги разбирам, защото жестовете са толкова изразителни. Напомня ми на Бразилия.

Каква ще бъде инсталацията за новата ви колекция в Æther – звучи, сякаш се намира между мода и изкуство?
С: В Берлин правих много инсталации и си мисля, че изкуството е нещо, което може да помогне на цялата идея зад колекцията да стане по-визуална. Можеш да влезеш в пространството и да видиш около себе си концепцията, вместо да трябва да четеш текста. Исках да комбинирам митологиите на различни страни, защото, когато се огледаш в какво вярват в отделните райони, разбираш, че нещата често си приличат. В инсталацията има и няколко други работи: портрет на Христо Белчев, рисунка на лъв и нещо, вдъхновено от Балтийския път – онази мирна демонстрация, в която хора от три държави се хващат за ръце между границите си в знак на протест.

Бяхте споменали, че работата по собствен бранд ви заема изцяло делничните дни, понякога до късно вечер. Какво правихте последния уикенд?
С: Разглеждахме магазините за дрехи втора употреба. Наскоро намерих оригинално японско кимоно – просто страхотно, изцяло от коприна. Понякога търся неща за себе си, понякога намирам вдъхновение за работата си – вчера открих панталон с интересен метален елемент, който ме накара да се замисля как да го вкараме в гащеризоните.
Ф: Харесва ни планината и ходим до Витоша почти всеки уикенд. Когато брат ми беше на гости, го заведохме до водопада в Бояна. За да излезеш от града тук, трябва само да платиш 5лв за влак и след два часа си някъде другаде, страхотно е.

Какво ви липсва тук от вкъщи?
С:
Тропическият климат, в който усещаш тялото си и въздуха около него като едно. Тук може да се случи, ако един ден вали, а на другия е много горещо, но пак не е същото.
Ф: На мен не ми липсва особено климатът в Дания. Но пък морето там е много красиво.

Homs Arthaus представят новата си колекция с инсталация в Æther (Княз Борис I 39) на 13 октомври от 18:30, там е до 21 октомври
Гащеризоните им са на homsarthaus.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.