Вечната тема за времето

19 юли 2018 текст Наталия Иванова
Час напред или час назад въртяхме часовника утре? Сигурни сме, че този въпрос ви тормози два пъти в годината, но сега има защо да разсъждаваме върху него и трети – до 16 август Европейската комисия пита доколко ни харесва лятното часово време. Зимното, ако не сте се замисляли, е "оригиналното" и не подлежи на дискусия, затова надолу търсим уловката в късните летни залези, преди да пуснем гласа си в анкетата.


Всичко започва през 1784. Тогава Бенджамин Франклин пише до Парижки журнал писмото Икономически проект за намаляване на цената на светлината, в което предлага на парижани да пестят от свещи, като лягат по-рано и се будят по изгрев от църковните камбани или топовни гърмежи. Този иначе нежен подход е (опит за) шега, но по-късно на нея стъпват и сериозни предложения като това на Уилям Уилет, който една сутрин през 1905 осъзнава, че лондончани чисто и просто проспиват лятото. Решението? Да бутнат времето с час напред през месеците от април до октомври, което за нас днес е навик, но по онова време било твърде екстравагантна идея. И докато тя едва-едва печели лоби в Щатите, Германия я прилага през Първата световна война, но за да пести от въглища. До 1918 части от Европа, САЩ и Русия следват примера, обаче скоро отново престават да пипат стрелките. Тази история продължава на приливи и отливи до енергийната криза през 1973, когато страните от ОПЕК налагат петролно ембарго на Запада и го принуждават да пести от електричество. Така на 1 април 1979 и у нас надхитряваме за първи път слънцето да изгрее в 7, вместо в 6 сутринта, и да залезе в 8, вместо в 7 вечерта.

Дотук са ясни две неща: лятното часово време е въведено, за да се пести ток и да имаме светлина до по-късно вечер. Звучи като добра идея, защо тогава да ѝ казваме "чао"? Ето един аргумент: днес електроенергията, която използваме, отива най-вече в компютри, телевизионни екрани, климатици и умни устройства, за които няма никакво значение дали навън е светло. Макар да няма по-мащабни изследвания по темата, Департаментът по енергия на САЩ през 2008 показва, че едно домакинство пести по 0.5% от консумацията на ток за денонощие. Феновете на лятното часово време ще кажат, че и това са милиони долари, а критиците му ще отвърнат, че това е без значение, когато здравето на хората е под заплаха. Изследванията показват например, че в седмицата след преместването на стрелките процентът на инфаркти се увеличава с 5 (според анализи в Стокхолм), а числото се повишава и при самоубийствата, автомобилните инциденти и спонтанните аборти. Ако ви се струва пресилено, много учени ще ви обяснят, че биологичният часовник се разстройва наистина лесно, а за да влезе отново в ритъм, му трябват 3 седмици. За да облекчите прехода, може постепенно да нагласяте алармата си с 10-15 минути по-рано в седмицата преди смяната, в първите дни след нея да хапвате веднага след ставане, за да обясните на тялото си, че е ден, и да опитате да отделите време за малка разходка преди работа.

Дотук всички доводи са "против", но да обърнем монетата и към доброто, което засяга живота в града: след работа нямаме чувството, че денят ни е минал, без да видим слънцето, лампа се пали чак към 22:00, а според друга порция проучвания престъпленията и пътните инциденти също са по-малко заради светлината. Казвайки това обаче, говорим само за себе си, а ние не сме сами на света и по кълбото разликите са огромни. Колкото по-близо е една страна до екватора, толкова по-плавно расте денят ѝ и обратното. Само си представете, че сте във Финландия, където на Коледа изгревът е в 09:25, а залезът – в 15:15, докато безкрайният 21 юни продължава от 03:54 до 22:50. Затова и неслучайно Скандинавия има сериозно лоби против смяната на времето в ЕС. Тук вече идва и може би най-сложният въпрос: необходимо ли е всички да решаваме заедно?

Законът казва "да" заради търговията и комуникацията между страните членки, но само вижте световната карта горе – почти всяка страна има собствено мнение по въпроса, което я устройва. От лятното часово време например са се отказали Русия, Киргизстан, Ирак, Пакистан, Грузия, Армения и Египет, а Венецуела въвежда половин час разлика от 2007 до 2016. Немалко държави – като Аржентина, Чили, Турция, Беларус, Сингапур или Узбекистан, пък са се отрекли от зимното и така целогодишно са с час напред. Ако България последва примера им, ще си спечелим по-светли вечери през януари, но ще ги откраднем от сутрините, които тогава ще започват чак в 09:00. Ако ви звучи добре, в последния въпрос (от общо пет) в анкетата на Европейската комисия има и такава опция – да преминем изцяло към лятното време. Останалите въпроси са доста директни: какво е общото ви преживяване от смяната на времето, искате ли то да се премахне, ако да – по какви причини и колко важно е това за вас от 1 до 10. На базата на участието и резултатите някой ден може би само ще разказваме за това как сме се успивали сутрин, но ако имате мнение днес, не оставайте без глас – все пак въпросът е за времето, а какво друго ни засяга повече?

Анкетата на ЕК намираме до 16 август под името Открита обществена консултация относно разпоредбите за лятното часово време в ec.europa.eu

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.