Един скептик влязъл в бар...



26 октомври 2017 текст Наталия Иванова
… и казал: "Призракът, когото видяхте онази вечер, е просто сънна парализа". Може да се кълнете, че помните дори пъпката на носа му, но това е фалшив спомен, ще ви заяви скептикът. Кой е той? Професор Кристофър Френч – британски учен, специализирал в психологията на паранормални вярвания и аномални изживявания. Завежда и отдела за Аномална психология в университета Goldsmiths в Лондон, автор е за The Guardian и е бивш главен редактор на списание The Skeptic.


Ако пък вече сте се запознали на Ratio през 2012, знаете колко бързо хвърля сянка на съмнение върху години телевизионни предавания за паранормални явления. Днес отново го чакаме като лектор на седмия форум за популярна наука, когато застава пред нас с нова чаша скептицизъм: за психологията на призраците и всички фактори, които могат да ни накарат да вярваме в срещата си с тях. Излива съдържанието ѝ в Sofia Еvent Сenter на 5 ноември (в компания от учени от ЦЕРН и НАСА), но преди това сядаме с него за няколко глътки: от нуждата за доказателства до извънземните отвличания, телепатията и вярата в задгробния живот.

ОТ ВЯРВАЩ В СКЕПТИК
В началото на 20-те ми години вярвах в много паранормални явления. По това време пишех докторантурата си по психология, която беше свързана със записи на електрическата активност в мозъка и как той работи. Някой ми предложи книга, която се казваше Парапсихологията – наука или магия? (на български от изд. Наука и изкуство – бел. ред.) на канадския психолог Джеймс Алкок. Това беше първият скептичен подход към тези явления, на който някога съм попадал. Намерих го за ужасно убедителен. Замислих се, че всички книги за паранормалното, които съм чел, са твърде некритични и емоционални, докато тези, които го оспорват, дават много повече храна за размисъл. Оттогава скептицизмът се превърна в хоби, абонирах се за американското списание Skeptical Inquirer, а после и за подобно, което се появи в Англия. През 1985 започ­нах да преподавам в Goldsmiths и четох няколко лекции по темата, които бяха много интересни на студентите. Чак след 10 години обаче осъзнах, че вече съм натрупал достатъчно знания и започнах да се занимавам само с това.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Вярвам, че има логично обяснение за всичко. Независимо дали говорим за призраци, телепатия или извънземни. С годините обаче се запознах с много интелигентни, образовани и информирани пара­психолози, които не спорят, че феномените, в които вярват, са факт. Те твърдят, че има достатъчно косвени доказателства. Така разбрах, че имам повече общо с тях, отколкото с крайните спектици, които отричат всякаква възможност паранормалното да съществува. Всъщност важна част от това да си скептик е да си отворен към идеята, че може би грешиш. Като психолог съм напълно наясно колко е лесно да заблудиш себе си. Веднъж казах на студентите си: "Ако съм имал дълбоко преживяване, близо до смъртта, а след това дойда на лекции и кажа: "Хей, хора, грешал съм за всичко, било е истина!", вие не трябва да ми вярвате". Защо ли? Личното преживяване не е доказателство за нищо. Доказателствата идват от контролирани проучвания с надеждни изводи.

ПРИЗРАЦИ И СЪННА ПАРАЛИЗА
Едно от главните неща, които изследвам, е сънната парализа. В основната си форма това е често срещано явление – усещането, че си вече буден, но не можеш да помръднеш. Обикновено продължава няколко секунди и хората не му обръщат особено внимание, но има две групи, които я преживяват по-силно – пациенти в психиатрия и студенти. Звучи интересно, но има логика, защото при тях доста често цикълът на съня е нарушен. При малък процент сънната парализа може да се превърне в нещо доста страшно: усещане за присъствие в стаята и дори ясни халюцинации за сенки, хора, призраци или чудовища. Понякога дори физически усещания: че някой диша във врата ти, че те е хванал и че не можеш да направиш нищо. След като ти се случи нещо подобно, ти си абсолютно ужасéн и вярваш, че са били духове. Не твърдя, че това важи за всеки случай, защото не съм свидетел, но обяснява повечето. Често в работата си сме успявали да докажем, че човекът си е измислил всичко, защото има нужда от внимание или пък мисли, че е видял нещо, но всъщност не си спомня добре. Обикновено е така: колкото по-отблизо погледнеш обстоятелствата, толкова по-неубедителни изглеждат.

ИЗВЪНЗЕМНИ И ФАЛШИВИ СПОМЕНИ

Днес всеки втори има доста добра камера в джоба си. Не е ли странно, че още няма хиляди снимки на летящо НЛО с високо качество? И досега изникват кадри на не-съм-сигурен-какво-е-но-вероятно-е-извънземно, на които хората вярват. Случаите на отвличане от извънземни също в по-голямата си част могат да се обяснят със сънна парализа. Ако обаче не знаеш, че такова нещо съществува, може да отидеш дори на хипноза, за да върнеш спомените си от преживяното. Това обаче не е никак добра идея. Напротив – хипнозата е чудесен начин да създадеш така наречените "фалшиви спомени". С две думи: да си "спомняш" онова, за което вече имаш предварителна нагласа, че ще се появи в главата ти или твоят терапевт ти е внушил, че си спомняш. Това важи до голяма степен и за минали животи, както и за спомени за насилие в детството, които се появяват за пръв път след терапия. Истината е обаче, че човек не отхвърля толкова лесно болезнените и срамни спомени, както твърди Фройд. За неговата теория всъщност няма доказателства.

ТЕЛЕПАТИЯ И СЪВПАДЕНИЯ

Вероятно ви се е случвало да помислите за някого, когото отдавна не сте виждали, и, уау, той се обажда. Или пък да сънувате нещо, което се сбъдва. Съвпадение ли е това, или някакъв поглед в бъдещето? Ако ти си човекът, който го е преживял, и при теб дойде някакъв скептичен самозванец с думите "това е просто съвпадение", ще искаш да го удариш. Напълно нормално. Но когато помислиш малко по-трезво, спокойно можеш да обясниш някои случаи. Да вземем предвид съня за бъдещето: има повече от 7 милиарда души на света, които всяка нощ помнят средно по един сън. Тоест, има 7 милиарда възможности сънят на някого наистина да се случи. Шансът човек да спечели от лотарията във Великобритания е 1:45 000 000, но не е необичайно да има победител. Защо? Играят много хора. Същото важи и за телефонната телепатия. Знаете ли колко хора минават през главата ни всекидневно? Стотици. Ако телефонът не звънне или пък се обади някой, когото очакваме, дори няма да го отчетем. Но ако ни се обади някой неочакван човек, ще помислим, че е телепатия. Разбира се, че няма как да обясниш всичко със съвпадение. Особено, ако се случва често. Но би било по-необяснимо, ако такива неща не се случваха никога.

ЗАДГРОБЕН ЖИВОТ И СЛУЧАЙНОСТ

Защо вярваме във всички тези неща? Мисля, че една от причините е начинът, по който мозъците ни са еволюирали, така че да ни запазят. Важното за човека не е да открие истината, а да си обясни вселената и да направи връзка между всички неща в нея. Ние не сме добри в това да разбираме случайностите. Поради този факт имаме нагласата да мислим, че когато нещо се случи, то е предизвикано от нещо или някого. Така се подхожда дори с вярването в бог, в духове или демони. Тук, разбира се, е намесена човешката емоционалност и най-вече идеята, че след като физическото ни тяло умре, изчезваме завинаги. Тази мисъл не е никак комфортна, затова и повечето хора вярват в живота след смъртта, без да искат особено доказателство, че той съществува. По-лесно е да вярваме в нещо, което просто сме възприели като истина, въпреки че няма уверение за него. Това винаги ни връща към един голям въпрос: защо имаме съзнание, каква е природата му? Никой не може да обясни – нито философи, нито психолози, нито учени. Всяка форма на живота след смърт­та се основава на идеята за дуализъм: съзнанието е нещо отделно от мозъка. Аз обаче не мисля, че има достатъчно доказателства за това и докато някой не ме убеди в обратното, няма как да повярвам, че задгробният живот съществува.

Кристофър Френч гостува на форума Ratio в Sofia Еvent Center на 5 ноември от 10:00
Билети на ratio.bg/forum2017

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.