Колко дълго искаш да живееш?



12 октомври 2017 текст Наталия Иванова
През 1921 професорът по психология в Станфорд Луис Терман моли няколкостотин учители да изберат най-будните деца в класовете си за проучване. Никой обаче не е наясно с мащаба му – тези 1500 (тогава 10-годишни) човека ще поддържат връзка с него до смъртта си. Или до неговата през 1956.


Така започва проект Дълголетие, който изследва връзката между начина на живот и неговата продължителност. Резултатите му щяха да са половинчати, ако тъкмо дипломиралата се психоложка Лесли Мартин (заедно с колегата Хауард Фрийдман) не беше решила да довърши започнатото. След общо 80 години работа, наблюденията на тримата учени се събират в книга (Проект Дълголетие от изд. Обсидиан), която е само част първа от портфолиото на Мартин. Днес тя е професор по психология в университета Ла Сиера в САЩ, а книгите и лекциите ѝ все така търсят връзката между социалните фактори и риска за здравето ни. Неслучайно точно тя е важният гост на Форум Дълголетие на 29 октомври в София, а преди да чуем на живо рецептата ѝ за дълъг (и хубав) живот, изкопчваме по скайп поне част от съставките.

1. (НЕ) ВСИЧКО Е В ТВОИ РЪЦЕ
През годините открихме, че има много неща, които са от значение и могат да повлияят не само върху това колко дълго ще живееш, но и колко здрав и щастлив ще бъдеш. Някои от тях няма как да променим – генетиката например не е под наш контрол. Често се оказва, че характерът – също. Малко хора могат наистина да се променят. Има обаче дребни неща, които всеки може да направи. Най‑интересното от тях е, че има пряка зависимост между социалните връзки и продължителността на живота. Открихме, че хората, които са били по-активни в общуването – говорили са често по телефона, излизали са с приятели, виждали са се със семейството си – са живели по-дълго от останалите. Нещо повече: онези, които са били склонни да помагат и са се ангажирали с чужди проблеми, са получили допълнителен "бонус" към продължителността на живота си, а и към качеството му.

2. РАБОТИ ЗДРАВО(СЛОВНО)

Родителите ми винаги са повтаряли: "Работиш твърде много, почивай си, ще умреш млада от толкова работа". Аз пък наистина харесвам онова, което правя и го върша с удоволствие. Успокоих се, когато разбрах, че всъщност хората в проекта, които са работили доста, не са починали по-рано от останалите. Дори напротив – открихме, че онези, които са имали работа, която не им харесва и са бързали да си тръгват, са били в по-голям риск. Друго интересно наблюдение: след пенсионирането си хората са склонни да загубят желание за живот и това често води до преждевременна смърт. В нашата култура има култ към младостта, затова мислим, че когато остареем, няма какво да предложим на обществото. Проектът обаче доказва, че ако мислиш по този начин, активираш онова, което в психологията наричаме "самореализиращо се пророчество" – тоест мислите ти ще се сбъднат. Важно е в този период да останеш активен и да помислиш за нещата, за които преди не си имал време – да станеш доброволец, да пътуваш, да имаш ново хоби или да прекарваш повече време с близките си.

3. ДВИЖИ СЕ И СИ ХАПВАЙ
Да държиш физическото си тяло активно е винаги добър съвет. По-дейните хора наистина са живели по-дълго, но начинът на движение няма голямо значение – не е задължително да ходиш във фитнеса, да тичаш всяка сутрин или да правиш редовни тренировки. Оказва се, че е по-важно да поддържаш някаква постоянна активност, а като психолози знаем, че това е най-лесно, когато тя ти харесва. В този смисъл препоръчвам на хората да намерят нещото, което им доставя удоволствие – дали да танцуват, да поддържат градина, да играят футбол, да вървят пеша редовно или пък наистина да ходят на фитнес или да тичат. За съжаление нямаме по-сериозна информация относно това с какво са се хранили всички участници, но със сигурност знаем две неща: много рядко са използвали полуфабрикати и са хапвали доста разнообразно. Почти липсват участници с нестандартна диета. Вероятно най-умното, което можем да направим по отношение на храната, е да не се впускаме в крайности – най-добре да ядем балансирано, но и в широки граници.

4. ПОПИТАЙ ЛЕКАРЯ
Връзката лекар-пациент също влияе върху здравето ни. Това е друг проект, с който се занимавам, но той също е свързан с продължителността на живота – ако знаем кога да потърсим медицинска помощ и я прилагаме правилно, можем значително да го удължим. Мисля, че най-голямата грешка, която пациентите допускат, е да не задават въпроси. Много от тях не разбират онова, което лекарят им обяснява, защото говори бързо или използва медицински жаргон. Важно е обаче да питаме за всичко, което ни интересува, а ако трябва, дори да запишем предварително въпросите си, за да сме по-спокойни. Истината е, че всъщност медицинските работници не осъзнават проблема и не го допускат умишлено. Има едно интересно проучване по въпроса, в което дават анкета на лекари, питайки ги за думи и изрази, които според тях е съвсем уместно да използват пред пациентите си. След това събират 50-те най-популярни отговора и ги дават на контролна група от хора без медицинско образование. Оказва се, че няма нито един термин, който всички да са разбрали, а това е сериозен проблем.

5. (НЕ) БЪДИ ПОЗИТИВЕН
Днес всички говорят за това как трябва да мислим положително, да бъдем щастливи и усмихнати, защото това е добре за здравето ни. В проект Дълголетие съотнесохме тези наблюдения към продължителността на живота. За тази цел изследвахме хората, които по принцип имат по-позитивно отношение – радостни са, често са в добро настроение, мислят, че нищо лошо не може да се случи. Накрая установихме, че този подход всъщност е свързан с по-висок риск. Причините са няколко: позитивните хора по-трудно взимат мерки за безопасност – не носят колан, не се ваксинират, хапват повече, предпочитат да пият по бира, вместо да спортуват. Сами по себе си тези неща не са непременно лоши, но ако се случват всеки ден в продължение на години, могат да са причина за по-ранна смърт. Също така децата, които са били позитивни и весели, по-късно имат по-рискови хобита и много по-често загиват при инциденти като възрастни. По отношение на стреса, който е вреден за здравето, също видяхме някои зависимости. Ако човек мисли, че нищо лошо няма да се случи никога, той по-трудно понася стрес при определени ситуации, за които песимистът отдавна е взел предпазни мерки. Това, разбира се, не означава, че всеки ден трябва да сме депресирани, а просто да мислим и преценяваме риска от това да ни се случи нещо лошо.

6. ЗАБРАВИ ВСИЧКО ТОВА И СИ ЖИВЕЙ ЖИВОТА
Когато чуят изводите ни, хората често казват: добре, за какво ми е дълъг живот, щом не трябва да съм позитивен и работя като вол? Това въобще не са нашите препоръки. Никой не е казал, че не трябва да си щастлив, просто трябва да преценяваш риска. Нито пък е казал, че трябва да работиш здраво, ако не харесваш работата си – намери нещо, което ти е приятно и наистина няма да го усещаш като работа. Когато интервюирахме участниците в проекта, разбрахме нещо важно: онези, които живяха най-дълго или още са живи, никога не говореха за това, че ще умрат, нито пък се интересуваха колко точно им остава. Те просто бяха заинтересовани от живота си: имаха неща, които ги вълнуват, които очакват с нетърпение. Аз самата се повлиях най-вече от това. Наистина има много фактори, които могат да удължат или скъсят живота ни, но този процес е сложен. Важно е колко живееш, но в крайна сметка е също толкова важно как. Винаги е по-добре фокусът да пада върху качеството, а не върху количеството, дори в това отношение. И така със сигурност си помагаш, защото животът ти няма да е само по-дълъг, но и по-хубав.

Д-р Лесли Р. Мартин е гост на Форум Дълголетие на 29 октомври от 13:00 в City Mark Art Center
Повече информация на forumdalgoletie.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.