Нещата от живота: Тома Гоарду



28 юли 2016 текст Никола Шахпазов, снимки Ралица Димитрова
Ако кажем просто, че Тома пътува много, ще останем на хиляди километри от истината. През последните 14 години е живял в общо 52 държави, като най-краткият му престой е бил 3 седмици, а най-дългият – 10 месеца.


Тези дни обаче нашият френски приятел с вкус към пиърсинга и рокенрола е акостирал за постоянно в центъра на София, където преоткрива смисъла на думата "дом", носи на ръце малката си дъщеричка и разлива бири в собствения си бар The Muse. Намерихме го в хамака под сянката на двора и го помолихме – без да става – да ни разходи напред-назад из континентите и спомените си.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ
Пътувам от 2002, когато ми се случи обичайното за един млад човек – приятелката ми ме напусна, депресирах се ужасно и приех първото предложение за работа, свързано с далечни страни. Трябваше да отида в Чили за 3 седмици, но останах 6 месеца. Първоначално отношението на южноамериканците към работата ме побъркваше – обръщаха се към мен, усмихнати до уши, и или казваха "Ще решим проблема утре", или "Не знаем как да го решим, затова ще се заемем с нещо друго". В един момент обаче осъзнах, че подобен начин на работа не е непременно по-лош от този на немците, например, просто е абсолютно различен. И много ми допадна. Това е един от най-важните уроци, когато си в друга държава – не плувай срещу течението, защото каквото и да правиш, няма да промениш местната култура и отношение към живота. По-скоро трябва да пригодиш себе си към тях.

ПОЧИВКАТА
Имам невероятни спомени от Чили, може би защото беше първата чужда държава, в която живях. Месец и половина след началото на работата ми там, неволно успяхме да изгорим главния кабел, идващ от близката електроцентрала към всички предприятия в района. Трябваше да чакаме доста дълго, докато възстановят електропреносната система, затова отидохме на плаж. За първи път попадах на брега на Тихия океан и то не на някакво претъпкано туристическо място, а в едно малко село. Всеки ден виждах как рибарите отиват за риба, как наоколо летят огромни пеликани, докато във водата плуват морски лъвове и по брега минават малки пингвини. Хапваш невероятна морска храна, пиеш бира… Това беше усещане за почивка, каквото никога преди не бях изпитвал.

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА
Докато бях в Словакия, работата ми беше доста тежка и точно заради това научих кой е най-ефективният начин да освободиш напрежението – да си планираш уикенда. Независимо с какво – трекинг в планината, пейнтбол, дори и най-обикновено барбекю, всичко е по-добро от два пропилени почивни дни. Вместо да се напивам като куче, всеки петък след работа се прибирах да си почина, за да мога на другия ден в пет сутринта да срещна своите приятели, с които да скачаме с парашут. Друг път пък вземах под наем каяк и гребях, докато стигна някой малък остров, където да си напаля огън и да изкарам вечерта.

НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ БРЯГ
Бил съм в почти всички европейски страни, живях и в Китай, Перу, Аржентина, Бразилия, Френска Гвиана, Иран и на много други места. Не мисля, че една държава е еднозначно по-хубава от друга – важно е на коя точно нейна страна попаднеш. Китай е чудесен пример, там са събрани едновременно и Адът, и Раят. Шанхай е изключителен град – предлага ти всичко, което можеш да си помислиш като развлечение, има какво да разглеждаш в продължение на месеци, можеш да ядеш страхотна китайска храна, а когато ти писне, да отидеш в класически френски ресторант. В дълбоката провинция обаче съществуват места, които дори не бих нарекъл градове – това са просто жилищни райони, построени заради някое гигантско предприятие. Атмосферата е непоносимо потискаща. Сутрин на автобусната спирка хората палят кофи с боклук, за да се стоплят и всичко наоколо се напоява с отвратителна миризма. В ресторантите също е ужасно, но още по-типичното е, че всички непрекъснато искат да се снимат с теб, защото "бял човек" не е стъпвал в града им от десетилетия.

ДОМЪТ
Покрай пътуването, бързо изгубих усещането за истински дом. Когато попаднах в Южна Америка, се оказах сравнително изолиран – нямаше как всеки ден да звъня до Франция, а и помните колко бавен беше интернетът през 2002-ра. Така спрях да мисля толкова много за родината си и започнах да живея изцяло на новото място. Само след месец имах приятели там и когато все пак се наложи да си тръгна, преживях нещата тежко. На летището ме изпратиха 20 души с големи плакати в ръце. Имах чувството, че губя нещо много ценно, а нямах подобно усещане, когато напуснах Франция. На практика София е първото място от много години насам, което наричам спокойно мой дом. Понякога дори ми се струва, че съм бил тук цяла вечност.

БАРЪТ
Когато реших да започ­на собствен бизнес в София, барът се оказа най-малко лошата идея, която ми хрумна. Първо мислех за ресторант, но си дадох сметка, че мога да сложа бира в хладилника и тя да стои там един или дори три месеца, без да ѝ стане нищо. С месото и сиренето щях да си имам проблеми още след третия ден. Бях чувал, че тук всичко е свързано с подкупи, но не съм виждал нищо такова. Всички инспектори, които минаха през The Muse, бяха внимателни, обясняваха, показваха и нямаше проблеми. Дори след като приключиха всички проверки, те дойдоха, пиха няколко бири и ми оставиха бакшиш.

БИРАТА
Имам десетки алкохолни истории, сякаш излезли от Последният ергенски запой. След една много тежка нощ в Саудитска Арабия, например, един човек от компанията се оказа чисто гол – без никаква идея къде са дрехите му, документите, нищичко. Беше истинско приключение да го приберем в хотела, без да ни арестуват до един. Встрани от това, винаги съм предпочитал бирата пред твърдия алкохол и дори пред виното – нищо че съм французин. Защото бялото и червеното вино имат малко разновидности, а бирата предлага огромно разнообразие, подходящо за всеки сезон, както и за всякакви вкусове. Радвам се, че дори в родния ми Бретан бирената култура набира скорост – и то не само в последните години, а още от 80-те, когато стартират микропивовари като Coreff. Между другото, като се връщам там, с баща ми правим ракия или поне аз така я наричам, защото местните казват просто "Правим круши" или "Правим ябълки". Във всеки случай се получава ароматно, 60-градусово питие – чиста ракия си е.

The Muse на Тома Гоарду е на Бачо Киро 24
и facebook.com/TheMuseBar

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.