По-силно, по-бързо!



14 юли 2016
С тези команди бащата на Андре Агаси го нахъсва чак до Уимбълдън, но и тук долу важат. Нищо че топката е друга. За да се срещнем с два американски спорта, които имат здрав терен под краката си и у нас, отляво ни излиза женският отбор Атлетик, а отдясно – момчетата от Sofia Bears. Не бихме блъскали рамене с тях, затова само си говорим – с Калина и Антон.


СОФТБОЛ
Накуцва към нашето "здрасти", ние сочим крака загрижено, а тя подхвърля, че явно се е контузила по време на последната си тренировка. Нищо необичайно и нищо, което би могло да откаже Калина Донева от играта, защото софтболът е "втори дом и второ семейство, при което да отидеш, когато твоето те дразни".

Преди да вземем хвърлената ръкавица и да я пробваме поне за малко, искаме от нея най-простото обяснение на правилата: "Като бейзбол е, но за жени. Единият иска да удари топката, а питчърът му хвърля и всички започват да тичат. Така обясняват 8-годишните, когато някой ги попита. Най-интересното е, че никак не е далеч от истината." Оттук насетне разясненията са доста, но ние се захласваме най-вече по енергията, с която Калина говори за играта. Добре, кога се влюби чак толкова? "Една приятелка беше отишла на спортно изложение, където видяла щанд за бейзбол. Харесало й, защото е малко по-нестандартно, и така започнала да тренира. В някакъв момент ме викнаха и мен, но после всички се отказаха и останах само аз."

Първата й среща със софтбола (четири години назад от днес) протича почти като в американски филм: на голям стадион, с много трева, сгурия и куп неловки усещания. "Връчват ти една много изхабена ръкавица – като старо завещание от братовчед ти по майчина линия – и трябва да хвърляш. Реално нямаш представа какво да правиш – цял живот хвърляш разни неща, но никога с цел. После се оглеждаш и виждаш, че всички около теб правят същото и започваш и ти." По-късно Калина се намира с отбор Атлетик и нещата си идват на място: "Треньорката ми често казва, че сме като божи дар, защото се събрахме наново, започнахме да се учим една от друга и да се развиваме заедно. Това е отборна игра – може да се чувстваш страшно уморен, да не ти се тренира изобщо, но тогава някой от другите ще те зарази със своя ентусиазъм и изведнъж ще си върнеш енергията. Когато излизаш на мач е по същия начин – ако направиш нещо хубаво, то е за целия отбор, ако сгафиш – пак е за всички." Поставя усещането някъде между това да имаш семейство и да имаш приятели – не знаеш кой ще се падне в екипа ти, но го подкрепяш напълно и се привързваш към него.

На семейния портрет тук има детска учителка, арт директор в рекламна агенция, софтуерни специалисти, интериорен дизайнер, фитнес инструктор, съдебен секретар, зъболекар, както и доста студенти и ученици. "Като футболния отбор на Исландия сме", смее се Калина, докато вади още някоя професия от чекмеджето. На нас обаче не ни трябва повече, разбрахме и така – всички стъпват на игрището, за да прекарат там времето, в което са свободни от ежедневните си определения.

АМЕРИКАНСКИ ФУТБОЛ
Накратко прилича малко на ръгби, само че хвърлянето напред е "да". Надълго: единайсет души, разпределени в атакуващ, защитен и екип за "специални ситуации", тичат по игрището със заострена топка под мишница, за да отбележат точка в зоната на противника. В Америка този спорт е магнит за многохилядна публика – с шоу-мачове, от които хвърчат фойерверки и тестостерон. Тук тълпата още се дели на полюси ("Европа вече си има футбол, окей?", казват някои), но ние сме на този с плюса заедно с Антон Дойков. Ден след като със съотборниците му са помели поредния сръбски тим по пътя си, го питаме какви хора нахлузват каски и отмятат ярд след ярд, дори при -10 градуса и с 30см сняг около глезените.

Две минути с него стигат, за да разберем:  вечният филмов сюжет, в който куотърбекът излиза с мажоретка, а колективният мозък на терена е по-съсухрен от стафида, е далеч от истината за американския футбол. Поне по нашите ширини. В Sofia Bears – един от действащите ни отбори, пръснати между София, Пловдив и Благоевград – тренират от 14-годишни до пораснали мъже със сериозни професии. "Имаме адвокати, лекари, аз се занимавам с маркетинг", започва да изрежда Антон, който влиза в редиците малко след създаването на тима, за да стане негов треньор 8 години по-късно.

Балансът между работа, личен живот и точно този спорт иска отдаденост, която не всеки успява да даде – затова и Мечките често се разделят с поредния новак, дошъл с мисълта "колко да е трудно, едни хора се блъскат и това е!?". Антон помни първия си мач със "страшно беше, все едно си на война" и да, случва се 100-метров спринт срещу врага да приключи с контузия, но иначе агресията е сведена до санитарния минимум. Затова екипировката е хардкор и задължителна, а Мечките пресмятат добре кога да те пуснат на терен и освен на бързина и точност, държат най-вече на сила и здравина.

Но не само тялото се калява от тежките тренировки (3 пъти седмично по час и половина) – умът също. След тази първа "война" всеки проблем в офиса или вкъщи започва да изглежда нищожен. Когато го питаме за най-хубавия момент от играта досега, Антон вади телефон и ни пуска клипче, снимано по пътя обратно от последния мач, в което момчетата изпълняват нещо като танц на победата (с много на нула). "Хората ни гледат странно, но на нас ни е готино", продължава, докато ние вече записваме адреса, на който приемат в клуба.

Атлетик са на facebook.com/AthleticSofia.
Освен при тях, в София можете да се запишете при Академик и Лъвове
За въпроси: facebook.com/bulgariansoftballfederation

Sofia Bears са на facebook.com/sofiabears
Освен при тях, можете да тренирате и при Sofia Bulldozers (facebook.com/BulldozersTeamSofia)

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.