Един легион зад гърба

30 юни 2016 текст Виолета Иванова
Часове наред орди изкаляни хора тичат из полето под изпепеляващо слънце. Катерят се по железни рампи, висят от дървени конструкции, гмуркат се в мътни реки и изобщо минават през огън и лед, за да си тръгнат без друга награда, освен един тон адреналин. Това не е кино сюжет, а реалният екшън Legion Run или онова не-състезание, в което враг са само собствените ти граници.


По света подобни приключения се случват от доста години, а ние тук загряваме едва за трета – на 9 юли до езерото Панчарево. За да чуем как се усеща от кожата до костите, се срещаме с един оцелял от първия Легион – Петя Григорова, която протяга ръка към нас в рокля на ток, вместо в тениска с маратонки, и не идва от екстремния, а от корпоративния свят. Явно имаме доста грешни представи кой, как и защо е готов да глътне малко кал, така че оставяме Петя да ни ги разбие с лакти.

ОТБОРНАТА ИГРА
Когато участвах преди две години, това беше първият Legion Run тук и още никой не знаеше какво изобщо представлява. Бях попаднала на едни рекламни клипчета във фейсбук, с кадри от други държави, и не ми трябваше много, за да се навия. Стори ми се супер яко – някакви хора се състезават, разделени по отбори. С още трима приятели веднага се организирахме. После на трасето имаше и отбор от 15 души, но като че ли оптималната бройка е между 4 и 6. И сам може да играеш, но за мен емоцията е в това да сте екип и да си направите стратегия как да финиширате възможно най-бързо. Като минавахме през калните ями например, заедно решавахме кой да е първи, за да издърпа другите при нужда. Имаше и една рампа, по която се изкачваш с тичане: всички стигат донякъде, после се хлъзват назад и е много смешно – там някои си сваляха коланите или пускаха тениски, за да изтеглят останалите. Е, отборите не си правят мръсни номера, но състезателният дух го има, подвиквате си, нахъсвате се.

ТРАСЕТО
Трябва да е дълго около 5км, а изпитанията са десетина и между тях подтичваш през полето, от едното към следващото. Освен рампата, при мен имаше и лазене под бодлива тел, докато отстрани те пръскат с маркуч и ти се смеят, а ти си целият в кал и се чудиш от кое да се пазиш по-напред. Бяха изкопали и река, която преминаваш по тънка летва. Прескачаш огньове, катериш се като маймуна, влизаш в огромен контейнер за боклук, пълен с вода и лед, а на финала бяха оставили разбита кола, върху която да си изкараш агресията с подръчни материали. С моя отбор минахме всичко за по-малко от час, после половин ден пихме бира и киснахме в един басейн наблизо.

ПРЕПЯТСТВИЯТА
Не бих казала, че са сложни за преодоляване физически, на мен даже ми бяха доста лесни. А може и да прескачаш някои, не е задължително да минаваш всичко. Ако си там обаче, ти сам се юркаш – да видиш колко можеш и да знаеш, че си се раздал. Аз се отказах само от маймунското препятствие, в което се набираш по едни дъски – сякаш беше предвидено за мъже, нали те имат по-дълги ръце. Паднах по гръб, натъртих се, реших, че не е моето и продължих нататък. Най-сложно беше това с контейнерите. Както си тичал и си плувнал в жегата, се пъхаш в леда, а после го прескачаш и пак си под вода. От това направо ти отказва мозъкът – като излязох бях неадекватна, никаква мисъл не течеше. Адреналинът ми обаче така се беше вдигнал, че въобще не се поколебах преди скока. Всъщност за нищо не се поколебах – явно като ти е за първи път, ентусиазмът надделява над здравия ти разум.

ТРАВМИТЕ
Вечерта след всички тези изпитания един от съотборниците ми вдигна 39 градуса температура, другите се натръшкаха да повръщат, но аз се разминах само с охлузвания по ръцете и една синка на гърба. И въпреки това много хора се върнаха да го минават пак на следващата година – луди същества сме просто, а и преживяването наистина е страхотно.

ЕКИПИРОВКАТА
Основното е да отидеш с дрехи, които няма да ти трябват никога повече. Аз още си пазя един потник – ей така, за спомен, иначе е тотално раздърпан. Маратонките си ги прах не знам колко време, толкова кал имаше в тях. Но най-много прах себе си. Важно е също да си с леки дрехи, за да не ти тежат излишно, като излизаш от кал, лед и всичко. Слава богу, накрая не си носиш цялата тази мръсотия у вас. На полето има маркучи – със студена вода, разбира се – под които минаваш за един бърз душ, колкото да отмиеш първия слой.

ПУБЛИКАТА
Зяпачите са навсякъде, дори покрай препятствията – снимат, гледат, викат, насърчават те. На теб обаче не ти пука особено, че са там, даже не ги отразяваш, защото си вглъбен в това, с което се бориш в момента. От друга страна, ако толкова се притесняваш от публика, сигурно изобщо няма да се захванеш с Legion Run – особено като вече си видял снимки как изглеждат всички участници накрая. Ти ще бъдеш абсолютно същият.

ПОДГОТОВКАТА
Миналата година някои обясняваха как здраво ще се подготвят, а то изобщо не е нужно. Действително аз ходя редовно на фитнес, играя тенис, понякога правя и преходи в планината, но не вярвам да е много по-трудно за човек, който не спортува активно. Освен това не се бориш за бързина, нито за победа над другите. Препятствията не могат да поемат всички едновременно, затова пускат хората на групи – една голяма вълна стартира, следващата тръгва чак след 20 минути, а ти нямаш ограничение за колко време да минеш всичко, може и да се влачиш. Накрая просто е много яко да погледнеш назад и да видиш какво си постигнал.

Legion Run е на 9 юли при езерото Панчарево. Билетите са 86/96лв до 1 юли от legionrun.com/bg, 120лв на входа и безплатно за публиката.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.