Един тон за обяд



2 юни 2016

Този тон не е в грамажа, а излиза от консерва. Просто да дръпнеш капака обаче не стига – за да сготвиш риба тон почти не ти трябва кухня, но се иска въображение с какво да я събереш. Следват две рецепти без нито едно листо маруля.




Ще започнем с викторина. Знаете ли, че някои видове риба тон цепят водата с до 77км/ч? Затова преди време наричали бързия плувец "антилопата на океана", а заради трудния улов била лукс в менюто. Днес червеното месо, в което мазнините са кът, а протеините – бол, се реди на кръгчета във всеки магазин и всеки хладилник. И преди някой да каже нещо против консервирането, то е абсолютно неизбежно за нашата част на света – само така рибата може да се запази свежа (заради коя аминокиселина се разваля светкавично, ще четете после в Уикипедия). Сега ще готвим – макар че да пасираш авокадо, да режеш лук и да изстискваш лимон са елементарни стъпки някъде в подножието на кулинарията. При тази риба е така – с пет движения се приготвя с почти всичко. 

Очевидно днес менюто ни е риба тон с риба тон. Едва ли е случайно – всъщност следваме един герой в мрежата, който приема предизвикателството да живее само с такава храна за цял месец. Казват му Жорката и е готвач, вкаран в беля – всеки ден трябва да прави различна рецепта, подадена от народа, за да се убеди, че има стотици начини да сложиш тази риба върху вилицата си, без да ти омръзне. Ето къде се включваме и ние с две достатъчно-бързи-за-офиса оферти: салата с нахут и царевица и дип с авокадо и розмарин (в интерес на истината са с прекалено-много-лук-за-офиса, но с кромида е като с чесъна: щом всички ядем, все едно никой не е ял). Сами си ги приготвяме, защото обядът е най-добрият тимбилдинг в работно време, който познаваме, така че, Жорка, заповядай следващия път.


В кухня импровизе се събираме над продуктите. Започваме със салатата, която идва до нас с препоръката "Преди да я опитам, изобщо не обичах нахут". Не че променя животи, но действително е изумително добра. В дълбока купа първо изсипваме буркан сварен нахут (твърде бавно се вари, за да се захванем със суров), като го прецеждаме и измиваме. Прибавяме опаковка сладка царевица, минала същата процедура, и глава червен лук – нарязан на едро, подсолен и намачкан, за да му убием лютото, плачейки. После слагаме консерва риба тон Di Alba, изцедена от мазнината, и завършваме композицията с връзка магданоз, сокът на един лимон, зехтин и малко сол. След като сервираме, няма "не ям нахут", нито "не понасям лук" – всички връщат чисти чинии.


За втората рецепта не сме уцелили най-доброто авокадо в града. Всеки знае, че само когато е идеално узряло, изгребването на вътрешността с лъжица и превръщането й в паста отнема две минути. Все пак преборваме едно, към което се прибавя малко сок от лимон – за вкус, но и за да попречи на авокадото да потъмнее. Следва пак изцедена консерва риба тон Di Alba, малко зехтин, четвърт глава лук, нарязана на ситно, сол и няколко листенца пресен розмарин. Всичко се разбърква хубаво до получаване на свежа и ароматна разядка (или дип на западен език), която кара небцето да иска още. Докато мажем върху хляб с четири семена, си помагаме със запотено от студ розе – рибата тон предпочита червено, но днес е прекалено горещо да я питаме. Чин-чин и на вас.


Необходими продукти:

Салата с нахут
консерва риба тон Di Alba
буркан сварен нахут
опаковка сладка царевица
глава червен лук
връзка магданоз
сокът на един лимон
зехтин и сол

Дип с авокадо
консерва риба тон Di Alba
едно авокадо
четвърт глава лук
сок от лимон
пресен розмарин
зехтин и сол

Подавайте рецепти към Жорката на 30daychallenge.di-alba.com

Вижте какво е сготвил дотук на facebook.com/dialbabg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.