Нарисувай ми буква

19 май 2016 текст Наталия Иванова
Хващаме я час преди да тръгне към Fontsmith – лондонски бутик за шрифтове, където нашата Криста Радоева работи като създател на "най-силния и най-семплия начин да комуникираш".


Пътят й дотам е плавно изкачване, което започва с графичния дизайн и минава през награда за млад талант и ролята на лектор в България, Великобритания и САЩ. Сега идва насам за три изтощителни, но удовлетворителни дни навръх празника на буквите – от 24 до 26 май ще води работилницата По-добър летеринг заедно с Мария Дореули в рамките на Typofest MMXVI. Бихме се включили веднага, ако не бяхме дилетанти в правенето на АБВ, но нали сме първи в ползването му – говорим с Криста за всичко от лондонските шахти до руската кирилица, а тя ни показва характера си, хванат типографски от перото на Мария.

Буквите са навсякъде – успяваш ли изобщо някога да избягаш от тях, или постоянно следиш надписите наоколо?

Когато започнеш да се занимаваш с това, мислиш непрекъснато за него. Няма как да работиш тази професия, ако не си леко вманиачен, по простата причина, че всеки един шрифт отнема ужасно много време и внимание. Постоянно мисля за това, оглеждам се по улиците за табели, знаци, реклами. На моите приятели им беше доста странно, но вече са свикнали, че когато отидем на екскурзия някъде, аз се интересувам не толкова от мястото, колкото от надписите, които виждам. Може би най-силно ме впечатляват кръглите капаци на шахтите в Лондон, които са навсякъде в града и са много стари. Постоянно се спирам – има някои, които са със страхотна орнаментация и надписи по тях.

От какво друго се вдъхновяваш за шрифтовете, които създаваш?
Преди всичко трябва да направиш нещо, което да се разпознае и разчете и креативността донякъде е ограничена от това. Вдъхновява ме обаче идеята, че с малките детайли, върху които работя, мога да променя начина, по който хората четат един текст. Интересувам се и от всякакъв тип дизайн, изкуство и архитектура. Между нея и типографията има много сходни неща, дори в историята има доста примери за шрифтови дизайнери, които са били и архитекти. Елементите, геометрията, техническите послания и перфекционизмът са едни и същи и при двете професии.

Има ли момент, в който си доволна от себе си и си казваш, че си направила страхотен шрифт?

Едва ли някога мога да кажа, че шрифтът ми е перфектен. Това е много сложен процес, от който креативната част е само 10%. В момента например се занимавам с шрифт за Paratype, който има девет начертания и ми отнема вече две години. Вдъхновен е от работата на Симон де Колин – френски печатар от 16 век, който сам е правил шрифтовете за своите над 500 книги. Всъщност повечето съвременни шрифтове идват именно от Ренесанса и са базирани на калиграфията. Всеки печатар е имал собствени, но непрекъснато се е стремял да ги подобрява. Не се различава много от работата ни сега.

Педантична ли си към начина, по който изписваш буквите ръкописно?

О, не, пиша много грозно на ръка. Майка ми много ми се караше и ми късаше тетрадките, защото държеше да пиша красиво. Умея го, но само когато се старая и реша да рисувам буквите – тогава ползвам калиграфска химикалка, което коренно променя нещата.

А замисляла ли си се за това как ни учат да пишем в училище – защо е избран точно този ръкописен шрифт?
Замисляла съм се, да. В момента работя с колега от Русия и сме говорили за това как те се учат да пишат и как ние в България се учим. И в двата случая е кирилица, но има разлики. Проблемът на ръкописа в училище е, че е създаден във време, в което човек е можел да си седне на бюрото и бавно да си напише писмото, а сега ритъмът ни е друг. Имам обаче по-малки брат и сестра и ми се струва, че в училище никой не им обръща внимание как пишат, а това не е редно.

Спомена за разлики в българската и руската кирилица – какви са те всъщност?
Разликите са доста големи и се дължат на коренно различната история на развитието на двете азбуки. В Русия е извършена реформа по времето на Петър I, който решава да модернизира кирилицата и наема за нея холандци – по това време те са първи в областта. Затова сега има много букви, особено малките, които при нас са базирани повече на калиграфския модел, докато при руснаците те са просто умалени главни букви. Темата е сложна. По принцип в България проблемът е, че не е имало технически възможности нашата кирилица да се дигитализира и доскоро почти нямаше шрифтове за нея. Сега е по-различно, пробуди се интерес, тъй като големите фирми се нуждаят и от нея. Но все още е хаос, защото масово се използва по-достъпната руска кирилица. Едни от най-популярните шрифтове са с лоша кирилица, а стават стандарт, защото фирмите виждат името на дизайнера, решават, че е добра и я взимат.

Казваш "лоша" кирилица, какво значи това?

Има тенденция дизайнерите, които не могат да четат на кирилица, да правят асоциации с латиницата. Казват си например: "Тази буква прилича на еди-коя-си на латиница, чакай да я направя така", и става нещо като колаж между различни части на латинската азбука, сложени в кирилицата. Типичен пример е как латинското "N", което винаги е с тънки крака и дебела средна част, се превръща в българското "И", а при него е точно обратното – има дебели крака и тънка средна част. Те обаче просто го обръщат наопаки.

Мислиш ли, че шрифтовете, които избираме да ползваме, казват нещо за нас?
Със сигурност. Когато видя, че някой си е избрал специално шрифт, а не използва директно системния, вече ми говори нещо. Има го и моментът, в който човек открива, че може да пише с нещо повече от Times New Roman и се хвърля върху декоративните шрифтове, но това е нормално – начален ентусиазъм. Моите приятели знаят да не ми купуват картички с шантави надписи, защото не мога да преодолея професионалното си изкривяване.

А какво става, когато четеш книга – случва ли ти се да се вторачваш в шрифта?
О, доста често. По средата на страницата вече изобщо не чета, а гледам детайлите по буквите. Не мога да чета книга, която е лошо оформена. Онзи ден в метрото един човек до мен четеше някакъв роман, а между редовете имаше огромно разстояние. Казах си: "О, не, той може да напише втора книга в празните места, как изобщо може да я чете така?". Естествено, мога да се насиля и аз, но не ми доставя същото удоволствие.


Работилницата на Криста Радоева заедно с Мария Дореули е от 24 до 26 май в Betahaus, след предварителна регистрация

Всички лектори и пълната програма на Typofest в София и Пловдив са на typofest.bg
Криста е на kristaradoeva.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.