Дългата разходка с Койна Русева


17 март 2011 текст Дани Николова, снимки Ангел Коцев студио
Съвсем не на шега точно за 1 април е планирана премиерата на свежарския, еротичен и, не на последно място – български филм Love.net. Решихме да изпреварим събитията и да ви срещнем отблизо с едно от лицата на Love.net – Койна Русева. Жената, която мнозина банално наричат “българската Марлене Дитрих”, познавате най-вече от театралната сцена, но Койна съчетава в себе си множество малки светове, с които умело жонглира. Предложихме є да се разходи с нас в прекрасното мартенско време и да ни покаже любимите си места в града. Но вместо това като истинска Алиса в Страната на чудесата Койна ни покани да скочим с нея в заешката дупка и ни открехна вратичките на някои от нейните светове.


Светът на нервите, организацията и забавлението
Невинаги е спокойно, но пък е забавно да имаш три деца. Нерви и организация – това е нужно. Не мога да си представя да имам само едно. Можеше и още, ама като че ли вече съм изморена. На този етап е добре три, не знам нататък какво ще стане. Никой не знае. Иска ми се децата ми да бъдат щастливи с това, което правят, с живота, който живеят. Докато са малки, аз само ги подпирам, когато се налага, подкрепям ги и евентуално ги насочвам. А после само ще им се радваме.


Светът на тишината
Ресторант Енотека Уно на бул. Васил Левски 45
Бягам в тишината. Обичам да е тихо наоколо, затова и мястото ми харесва. Пази хората, които са дошли тук. Можеш да си кажеш пет приказки с някого, без да се надвикваш. С времето местата остават на заден план, откриваш неща у хората. Мога да си почивам, докато си говоря с някой, и това за мен е по-важно, отколкото самото място.


Светът на другите
Галерия Теста на Шишман 8, откриване на изложбата на Петринел Гочев
Това е свят на хора, които са ми много интересни. Свят, в който се потапям с голямо удоволствие. Познавам ги повече през работата им – с фотографката например сме работили заедно, вкъщи имам една ваза, направена от Петринел Гочев. Доведох ви тук заради другия свят, заради любимите ми други светове, които обичам да откривам. Интересни са ми хората като такива. Харесвам места, които пазят аурата на човека, а не такива, които те карат да се съобразяваш с тях. Мястото трябва да се съобразява с теб, а не обратното.


Светът, това е театърът
Младежки театър, образът на Маша от Три сестри
Обичам всичките си роли – мои са си, не мога да ги разделя. Все едно някой да ме попита кое от трите си деца обичам най-много. Всяка роля е различна вселена. Към всяка обаче подхождам еднакво сериозно, с еднаква любов. Отказвам роля само тогава, когато не мога да открия актьорско предизвикателство в нея. И театърът, и киното са част от моята работа, и двете ми носят много работна емоция. Не мога да кажа, че киното е по-лесно, защото го заснемаш и забряваш за него. Не бих казала и че театърът е по-лесен, защото дори да направиш грешка в някое представление, имаш шанс в следващото да оправиш нещата, да отидеш по-нататък, да се развиеш... И двете са жестоки. Въобще аз съм богопомазана, че работя тази професия. Е, не че ми плащат много добре за нея, но това е една сериозна и дълга тема, така че по-добре да не я зачекваме.


Love.net или светът на истината
Срещата ми с екипа на филма стана по време на кастинг. Имах чувството, не че ми се случва кастинг, а че дъщеря ми нещо ме ядосва и аз трябва да реагирам спрямо ситуацията, защото сцената беше такава. Направих го абсолютно смело и безотговорно. На режисьора му допадна и заснех филма. Мисля, че нещата се получиха доста истински. Защото истината е много важна – дали от сцената или от екрана – истина трябва да има. Харесвам Love.Net. Това е утвърждаващ филм за хора, загубени в интернет пространството, търсещи различни светове. Ако излезем от тия компютри, от общуването в интернет и през хората успеем да стигнем до някакви истини, това би било много по-интересно. Трябва да се върнем към изконните неща. Интернет не е изконно. Да, това е необходимост на времето, на епохата, в която живеем... Но не трябва да се самозабравяме. Именно затова филмът ми допада – защото през сложната система интернет обръща внимание на прости човешки взаимоотношения – любов, приятелство, такива неща... Често забравяме, че човек има нужда да казва обичам те. Не е зле да казваме по-често обичам те. И на децата си, и на любимите си хора.



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.