Дългата разходка с Гери Турийска


30 септември 2010 текст Дима Чакърова, снимки Ангел Коцев студио
Когато Гергана Турийска е наоколо, бъдете нащрек! Тя е извор на безобразно количество идеи, които независимо от привидната им шантавост винаги намира с кого да осъществи.
Основно пише – от поетични статуси във Facebook, през текстове за песни, до истински книги – тия дни на пазара излиза втората є книга Приказка за вечността в съавторство със Стоян Динков. Освен че пише, ходи на йога и води по БГ радио, Гери плете чудесно, развежда холивудски звезди из София (за това по-късно), че даже и композира музика. Разходката с нея винаги действа като разтворен аспирин във вода – премахва главоболието и доставя нужната доза свежест.


Сюжет 1: Среща
За начална точка Гери избира катедралата Александър Невски. Идва с неизменната усмивка и тениска с надпис I'm Busy... Read My Blog и казва: “Много обичам да влизам в църквата и просто да седя и да мълча.” Съботен граждански протест обаче заразява въздуха с бацила на недоволството, затова минаваме 200 метра по-наляво и влизаме в Галерията за чуждестранно изкуство – още едно мило на сърцето й място. “Първата ми любов към изкуството е рисуването. Много исках да стана художничка, ходих на уроци и кандидатствах в Приложната гимназия, където не ме приеха и падна голям рев. След това завърших Моден дизайн и сега обичам да превръщам стари дрехи в нови. Но често минавам през галерията, за да видя какво ново има.”

Сюжет 2: По пътя на разплетеното кълбо
“Винаги ми е харесвала ръчната изработка на значки, шалове. Обичам да плета. Първо започнах на две куки, после на една. И като ми хареса нещо, се вманиачавам. Наплетох около 50 цветя, от тия, които си слагаш по дрехи и след това нямаше какво да ги правя. Оставих ги в едно арт магазинче, където ги изкупиха. Така че, печеля пари от залежали идеи, хаха. През лятото не ми се плете, но като дойде студеното време, не знам какво ми става”, казва Гери и ни повежда към малко магазинче за прежда на Алабин. Събота е, и на вратата на магазина виси табелка “Затворено”, затова продължаваме разходката по близкия булевард Витоша.


Сюжет 3: Булеварден дневник
“Скарлет Йохансон снимаше в България Черната далия и по някакво суперстечение на обстоятелствата се запознах с гримьорката и фризьорката є. Едната беше мексиканка, другата – исландка, и двете за пръв път в България. Една вечер те казват, имаш ли против да вземем повече хора от екипа за разходките. И дойде Скарлет с Джош Хартнет. Пред очите ми се загаджиха на съседната маса, хаха. Със Скарлет се харесахме и започнахме да излизаме заедно, много обичахме да ходим по Витошка. В началото я съпровождаше охрана, после разбра, че няма нужда, защото изобщо не я разпознават, и започна да се движи само с нейния местен бодигард Здравко. Здравко е жесток и после започна да я придружава на снимки из Европа. С нея ходехме по магазини, пазарувахме. Тя е много симпатично, обикновено момиче, от което ми е останал много топъл спомен. Известно време поддържахме контакт, тя ми пишеше: “Тук съм с Уди Алън, снимаме филм, ще излезе след две години, как e в София.” При нас няма Уди Алън, нищо не снимаме, хаха. После съпровождах и сестра є, Ванеса Йохансон, която също снима тук. После дойде брат им – и него разведох, хаха. Нещо като гид на Йохансонови в България съм.”


Сюжет 4: Измислици-премислици
Небрежно подминаваме убийствено дълга лимузина с оранжев букет на капака, тумба сватбари и булка с повечко лак в косите и стигаме до това как се е родила Приказка за вечността.
“Стоян пише много хубава поезия – има две стихосбирки, аз – една, и сме си говорили, че ще направим нещо заедно, като винаги сме мислели, че това ще е поезия. Но така се случи, че започнахме да водим едни онлайн диалози и по-късно ми хрумна, че ако се систематизират, ще се получи нещо интересно. Идеята на тази книга е, че първоначално всяка душа е била едно цяло и после се е разделила на две и във всяко прераждане тези две части се срещат под една или друга форма. Говорим си за философия, религия, демони, други светове и книгата има много лица.”


Сюжет 5: Radio Cafe
Гери ни води в любимото си кафене под моста на НДК, където се събира с любимата си женска компания и си има любимо червено диванче. Тук очевидно се чувства като у дома си, защото от вратата поръчва по една бира Leffe и отива да размени няколко думи със собственика Росен.
“Radio Cafe е мястото, където най-често се събираме с моите приятели. Тук си празнувах и рождения ден през август и понеже исках да поканя всичките си приятели, измислих следната схема, че няма аз да ги черпя, а те ще ме черпят, но пък не искам подаръци. И понеже беше сложно да го обясня, а и не е много присъщо – как така няма да черпиш, ти имаш рожден ден, измислих легенда за французите и как при тях е прието гостите да напиват рожденика. И темата беше: френски рожден ден. Помолих ги да си нарисуват мустаци – естествено никой не ми се върза. Но имаше френска музика, а и излязох съвсем евтина на гостите, защото по принцип не пия и две менти ми бяха достатъчни.”

Сюжет 6: Последен засега
От началото на октомври в Radio Cafе всяка сряда стартира литературен клуб Spirt And Spirit, организиран от Сиела.
“Представянето на Приказка за вечността на 13 октомври тук ще бъде съпроводено от новина, както се казва, и тя е, че събрах група и след толкова години от другата страна сега ще изляза на сцена. Освен текстове пиша и музика, но мелодиите много ми се свидят, не мога да си ги дам, стяга ме нещо в гърдите и не мога. И така се оказа, че имам натрупани разни неща. Всичко се случва малко на шега. Ще се казваме Рубикуб – идеята е, че има само един начин да се получи нещо както трябва и това е комбинацията от съответните елементи. Нашата комбинация е Веселин Веселинов–Еко, Жоро Янев, Росен Ватев, Краси Тодоров и аз. Тези музиканти ми се вързаха на акъла и на 13-и ще представим първите си четири авторски песни. Ще видим какво ще излезе от цялото нещо и може догодина да направим бенефис в зала 1 на НДК, хаха.”


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.