Разходка по въздуха с Илко Илиев


15 юни 2017 текст Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова
Забравете 2D Run видеото с тичането на Илко и дрона на Марин Кафеджийски, което шашна нас, света и спецовете от New York Drone Film Festival. Вече сме го хвалили за това и периодично си го превъртаме, но днес по-интересно е, че волният бегач е в засилка за нов скок: On!Sports зоната на On!Fest, която пълни със събития заедно с екип от Freerun Bulgaria. Вместо да се чудим защо го прави, решаваме да питаме и се срещаме за разходка между две от най-важните места от фрийрън живота му – първото и любимото. Още пред НДК сме готови с профила му "на първо четене": Илко Илиев не може да ходи бавно, не обича да бърза и изглежда неспособен да се задъхва, въпреки че маневрите му са 80% надолу-с-главата. След два часа подтичване по петите му става ясно и още: той перфектно е разчел себе си, не му пука за хора, които сричат философията му, не обича публика, но винаги е в компания (здрасти на Гопето) и все пак се задъхва – от гимнастици. Какво друго – четете и, където е нужно, въртете глави, за да се срещнете очи в очи.


СКОК ВЪВ ВИСОКОТО
Бях на 15, когато гледах филма Ямакаши в Матрицата на Солунска – от него започна всичко. Или по-точно след него, когато от брат ми наведнъж разбрах, че номерата във филма не са каскади, а паркур. В София имало хора, които се занимават с това и той познавал един от тях – е, оказаха се цяла група, която се събира в района на НДК. Един ден реших да отида на срещата им или "джама", както се нарича в средите. Помня, че бяха отстрани на сградата и не спираха да скачат, но докато се наканя да се запозная с тях, изчезнаха – просто ме досрамя. След време пак се върнах. Беше януари, валеше сняг и две-три момчета се бяха събрали на същото място. "Хайде сега, тръгваме да правим фрийрън", казаха ми и скочиха от Билетния център долу. Аз бях с един приятел – и двамата новаци – стояхме на козирката и гледахме какво правят. В един момент решихме, че няма как – ще скачаме. Скочихме. И така досега.




НАЙ-ДОБРИЯТ КВАРТАЛ Е ПЛАНИНАТА
Два пъти са ми вадили пистолет в Лозенец и това е много нелепо и смешно, но хората са такива: лесно намират нещо, което да не им харесва, решават, че им навлизаш в територията или просто не ги кефиш. Ние не припарваме до частната им собственост, а скачаме в междублокови пространства, но някои се шашкат от това – гонят ни, скачат на бой. Дори сме се били. Вече почти не тренирам по кварталите, предпочитам по-спокойни места – да мога да си цикля на някое движение без да се притеснявам, а и не обичам да ме гледат. Затова ми е любимо на Витоша – планината е най-добрият квартал и най-хубавите ми моменти са тук. Обикновено се качваме по морените, а не по пътеките – скачаме, спираме, тренираме, около нас е природа и чист въздух, а под краката ни е меката земя. Тук средата е много по-интересна, защото, за разлика от града, не е линейна, а начупена. Има много места, на които не ти е удобно да се хванеш например и тези предизвикателства те тренират по-комплексно. Въобще, Витоша има всичко и може да се прехласваме по красиви места по света, но и тук си имаме едно в задния двор, което те приема винаги, когато искаш да се откъснеш.


ИМА СМИСЪЛ ДА СИ СКЪСАН
Сигурно има хора, които се занимават с фрийрън, за да са готини, но това си е до човек. Спортът е атрактивен, обаче има и смисъл и е интересен най-вече за теб самия, защото те кара да избутваш границите на възможностите си все повече и повече. Сам си отправяш предизвикателството, преодоляваш го и на никой друг не му пука за това – бориш се единствено с егото и действаш според желанието си. А чувството, което изпитваш, когато успееш да "кракнеш" някой номер, който дълго време те е мъчил, осребрява всяко усилие. Точно това усещане, а не нечии аплодисменти, те кара да излизаш навън с разпорените маратонки и анцуга и да не ти пука. Да си скъсан е униформата, но е и част от философията ни – така е нормално да изглеждаш, когато си свършил работа, а предизвикателството е да не те интересува как те гледат околните, защото си в своя си филм и знаеш какво правиш и защо. Като онова "упражнение", с което се тествахме като малки: да отидеш при непознат и да му кажеш или да направиш нещо глупаво, което със сигурност ще го накара да те мисли за луд или за пълен кретен. Не трябва да се издаваш, че играеш игра, а наистина да оставиш у някого неприятен спомен за себе си и после да живееш с това – така се решават его проблеми.




"А ДОЛУ ПАРКИРАТ ТРИ ПОЖАРНИ, ДВЕ ЛИНЕЙКИ И ПОЛИЦИЯ"
Сещате ли се за катедралата Фрауенкирхе в центъра на Мюнхен? Преди време бяхме в града за събитие и тя беше в ремонт – бронирано скеле се издигаше около първите три етажа, а нагоре продължаваше с винили. Това е гледка, която на бандата ни от девет фрийрънъри говореше само едно: ще я катерим. Разделихме се на три групи и една вечер поехме нагоре много бавно – през металната ограда с шипове, след това деликатно по скелето и накрая под винила и навътре. Седяхме си горе и си чилвахме, гледахме си, снимахме си – супер. Но вече бяхме допуснали няколко грешки. Първо: бяхме супер шумни, докато се качвахме. Второ: бяхме девет човека. И трето: стояхме повече, отколкото трябваше. По едно време видяхме как хеликоптер се задава към нас, но решихме, че просто нещо си действа – чак пък хеликоптер да ни пратят, нали?! След малко обаче долу паркираха три пожарни, две линейки, няколко патрулки и екип специални части започна да разбива вратите. Прибраха ни. Нямаше как да избягаме и пренощувахме в районното. Даже имам изрезка от вестника на следващия ден – цяла страница за нас със снимки. Всичко ни се размина обаче, защото явно за полицаите международната ни банда от англичани, руснаци, казахстанец, двама българи и германец беше ненужно голяма разправия.


НЕ СМЕ ГИМНАСТИЦИ
Не знам дали сте чули, но Международната федерация по гимнастика иска да регистрира фрий­ръна и паркура като свое подразделение и това е абсолютна глупост. Ако след време някой ми каже, че съм гимнастик, ще се поболея – ние нямаме нищо общо с този спорт. Може да е сложна и интересна, но гимнастиката е създадена изкуствено: някой е измислил правила и упражнения за дюшеци и уреди. Фрийрънът е свободен и е стрийт – много по-близо е до скейта и сноуборда, отколкото до гимнастиката. Това, че спортът ни включва някаква акробатика и използваме лостове, не ни прави гимнастици. Все едно да кажеш, че сме заварчици, защото използваме и скелета. Да не говорим, че общността ни се е самоизградила, отвътре-навън, и няма как изведнъж някой да ни сложи друга шапка, за да изкарва пари. Двата спорта не са се събирали на едно място по никакъв повод и сега някой ще ги обединява във федерация? На On!Fest да виждате гимнастика? Не. Така, де – и аз съм на принципа "хубаво или нищо", но в случая – лошо.


ВСИЧКИ ЗА ЕДИН
Фрийрънът е свобода и, ако изобщо ти пука за нечие мнение, то е това на хората в общността. За страничен наблюдател сме някакви, които се премятат и трошат, без да знаят защо, но ние си знаем и сме сплотени. В началото имаше спорове: когато общността се оформяше, информацията беше оскъдна, учехме един от друг в чатове в "мирката" и по форуми и не можехме да се разберем какво е паркур и какво – фрийрън. Най-общо идеята на паркура е чистото движение, а фрийрънът е по-скоростен и агресивен. Но разликите се размиха във времето и ни писна да се занимаваме с глупости. Вече на никого не му се спори и за всеки е важно спортът да върви напред, а това става с обмяната на опит. Комуникацията е най-ценното нещо: когато някой те заведе на своето място, а ти му покажеш къде тренираш, вие обменяте мислене. На твой терен той ще се движи по коренно различен начин и ще прави неща, за които ти не си се сетил, защото не си ги видял, а той ги вижда. Или от раз ще направи движение, което ти отдавна опитваш, пак защото е видял как да стане. Заради този обмен имат смисъл и специализирани събития като On!Fest, с които продължавам да се занимавам, въпреки че не си падам особено по организацията. След всяко събитие се заричам, че ми е последно, но минава време и пак се хващам, защото срещите са важни за хората. Ако си циклиш сам в квартала, няма да стигнеш до никакво развитие и специални емоции. Хлапетата могат да станат фрийрънъри с клипове от интернет, но друго е да могат да видят как някой ги прави, да се почувстват част от процеса и след това да предадат на друг. А той – нататък.

Илко Илиев е на instagram.com/ilkoilliliev, в thisisleap.com и в On!Sports зоната на On!Fest на 24 и 25 юни, Интер Експо Център, 25лв за ден и 35лв за целия фест от epay.bg
Всичко за фестивала е на onfest.org


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.