Дългата разходка с Васко Катинчаров


1 юли 2010 текст Гери Турийска снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Васко Катинчаров е добре познат на всеки, който се интересува от рок и метъл. Първо го запомнихме като вокал на кросоувър машините Suffer H, после се наложи и като водещ на най-дълголетното предаване за тежка музика в телевизионния ни ефир – Фрактура (по Диема, всяка неделя в полунощ). Апропо, точно този месец предаването навършва 12 (честито!). Като негов автор и водещ Катинчаров е присъствал на всички интересни рок и метъл събития у нас, за което открито му завиждаме. Ето къде човек може да срещне Васко, когато няма концерти.


Васко Фрактурата
Често ми се случва, като ходя на концерти, където хората ме разпознават, да чувам зад гърба си: “Ееее, това е Васко Фрактурата!” Затова си мисля, че ако бях мутра, щях и аз да си имам от онези чудновати прякори. И впрочем името ми е Васко, а не Васил. Така да си знаете.

Горе на черешата
По време на световното през 1994 беше готино да се разхождаш в центъра, защото беше пълно с народ, който крещеше “Стоичков ПРЕЗИДЕНТ!”. Ако се беше кандидатирал тогава, със сигурност щеше да бъде избран. Имах среща с гадже на Съдебната палата. Едно момче се беше качило на главата на единия от лъвовете и гордо оглеждаше района. Аз є казах: “Погледни го тоя малоумник къде се е качил”, а тя ми отговори: “Ами, това е брат ми.” После тримата отидохме зад Мавзолея в градинката, където той от скука се качи на едно от дърветата, на около 15 метра височина. Един клон се счупи, той падна и се простря като пране на един от долните клонове. Обадиха се на пожарната, но той слезе сам, целият в рани и каза: ”Много беше яко, а?” Никога повече не ги видях.


Шах Метъл
Забавлява ме да гледам гросмайсторите, които играят в парка. Пенявят се, цъкат с език и кроят големи планове. Сред тях са и “най-редовните” зрители на Фрактура и всеки път, като ме видят, се хвърлят да ме прегръщат. Харесва ми да контактувам с мъдри хора, а на тях им харесва, като им купувам бира.


Свърталището на злодеите
ОЧЗ е първият рок магазин в София, към който аз съм много привързан. Още пазя стотици касетки, които съм си купил оттук. В това число и една плоча на Sepultura, за да правя скречове с нея. Съсипах я, разбира се. Като дойда тук, и се връщам в детството си. ОЧЗ е машината на времето. Още повече че съкращението е от детското филмче Мечето Ръкспин и означава Организация на чудовищата и злодеите.


Бизнес нюх
Имам някаква носталгия към площад Славейков. В самото начало на 90-те на битака в София съобразителни метъли продаваха списания, купени от Унгария. Аз и един мой приятел се светнахме, че можем да изкараме някой легален лев в центъра на София. Купувахме цели списания от битака и си направихме сергийка на Славейков. Разчленявахме списанието на странички и от капиталовложение от 5лв изкарвахме 20. Плакатчета, корици – всичко вървеше като топъл хляб. С изкараните пари отидох на море същото лято. В по-късни времена, като минавах през площада, продавачите на пиратски дискове ми обясняваха как като пусна във Фрактура някоя група, и после дисковете є се изкупуват веднага.


Заповядайте в ЦУМ!
Това е емблематичното място, пред което се снимаха всички, които идваха в София преди години. Харесва ми този бетонен мастодонт, на чиито ескалатори си разпрах първите мокасини. Но любимата ми история е от една зима преди 15 години. Минаваме с приятели покрай ЦУМ и гледаме двайсетина души, седят в полукръг и все едно чакат нещо. Беше адска киша и ние с бърза крачка отминаваме покрай тях. Тогава аз нагазих с левия крак в гигантска дупка, пълна с киша, която не се виждаше изобщо. Настана голяма веселба и стана ясно какво са чакали зяпачите. Въпреки че ботушът ми подгизна, аз гордо продължих да вървя, все едно нищо не е станало.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.