Дългата разходка с Китодар Тодоров


23 август 2012 текст Гергана Турийска, снимки Владимир Томашевич
Познаваме Китодар Тодоров от Пълна лудница, Шоуто на Иван и Андрей, онова клипче в YouTube, посветено на “майните”, а съвсем скоро ще го гледаме и в най-новата българска гангстерска комедия Пистолет, куфар и три смърдящи варела. Кито обича ролите на отрицателния герой, защото винаги е симпатизирал повече на ситите в Star Wars, отколкото на джедаите. Разходката ни започва от Любен Каравелов и Раковски, където на няколко крачки встрани по-наблюдателните пешеходци могат да забележат бреза, растяща върху бетонна плоча.


Нужди
Кито е силно впечатлен от символиката на това дърво, но допълва, че хората, на които го е показвал, невинаги реагират адекватно. “Най-гадната реакция беше от едно момиче, което погледа-погледа брезата, огледа се, скри се в едното ъгълче под дървото и се изпика. Аз й показвам нещо интересно, а тя... се изпика.”


Шишмански
На Шишман Кито е прекарал по-голямата част от живота си. Спомня си го от времето, когато е бил двупосочен, а после и пешеходна зона от Паренсов до Гурко. Все още тъгува по любимото си барче 703. “През 80-те решиха да направят Шишман търговска улица и сложиха на всяко магазинче стилизирани символи. На обущаря – обувка, на книжарницата – разтворена книга, на ключаря – ключ и така нататък. Беше много интересно. След 1989 започнаха да се отварят сума ти заведения. От Народното събрание до Паренсов имаше поне десет, през сто метра. Шишман е много интересна улица, защото на нея в момента има две училища, църква, Народно събрание, четири-пет ресторанта, четири-пет кафета, две месарници... Хем е в центъра, хем не е шумна и има велики вътрешни дворове. Всяко каренце има огромен двор. Като деца прескачахме оградите. Най-големият двор в квартала беше между 6-ти септември, Аксаков, Славянска и Добруджа, където сега е МОТТО.”

В мрежата
Особено много време е отделил на вече несъществуващия интернет клуб Da House на Шишман, който в момента е винарна. ”Всяка нощ висях там. Взимах кредити, пишеха ми дълговете в едно тефтерче... Веднъж с трима мои приятели играем Counter Strike и едното момче стана много бавно, тръгна навън и по едно време легна в коридора. През това време нас ни стрелят, убиват ни, а пък някъв глупак си лежи! Първо аз го питах добре ли е. Той вдигна ръка нещо да покаже и аз го разбрах, все едно ми дава знак ”тихо”. Реших, че медитира, понеже се занимаваше с източни неща. Откъде да знам, може нещо преди игра да си медитира. Странно, но го оставих и си влязох в компютърния свят. После другият ни приятел се обърна към него и го попита на свой ред дали е добре, но лежащият пак бавно вдигна ръка и със стенания показа едно пръстче и така се приключи отново. Накрая третият от нас стана, прескочи ”трупчето” на нашия приятел, слезе си до тоалетната, върна се, пак го прескочи, седна си, поигра малко и явно все пак се е осъзнал, че два пъти е прескочил потенциално мъртъв човек, реши все пак да го попита как е. Лежащият почна вече да се посъвзема и се оказа, че е бил припаднал човекът и никой не му помогнал, защото всеки си играе компютръни игри. Той можеше да си умре там, а ние само да си го питаме как е.”


Пътят към храма
“От софийските храмове най-често посещавам Св. св. Кирил и Методий. В сградата до него имат курс по дърворезба, който се води от една жена – наполовина българка, наполовина норвежка. Трябваше да заснемем филмче за нейната школа и оттам разбрах за курса по източно пеене и се записах. Запознах се с много хора, започнахме да служим в църквата и така това място ми стана важно.”


Ритъмът на сърцето
Кито говори за района около Банята с един особен блясък в очите. Според него това е сърцето на столицата. “На едно място са събрани джамия, два православни храма, един католически храм и синегога. Четирите основни религии на едно и също място. Древен град до модерни постройки, правителството, президентството, арабска улица, китайци... Някак си това място показва, че въпреки новините хора от различни етноси и религии могат да си съжителстват съвсем нормално.”
Научаваме, че чешмичката пред банята е построена от алжирец и турчин, а по-късно осветена от православни свещеници.
“Едно време в Дом на киното имаше седмица на някой режисьор. С един приятел ходехме на кино и на връщане в 10-11 часа си пийвахме минерална водичка. Имаше нещо симпатично в това. Баща ми наливаше огромни туби за цялата фамилия - това е лошият спомен от минералния извор. А пък сега си ходя и си пълня водичка за нас.”
В заключение Кито допълва, че ако трябва да разходи чужденец в София, би го запознал с православието, би му показал храмовете в града, с които много се гордее.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.