Дългата разходка с Лили Гергишанова


8 август 2012 текст Дани Николова, снимки Илиян Ружин
Не се притеснявайте дали сте модерни. Това е единственото нещо, което, каквото и да правите, трудно бихте могли да избегнете. Яжте, пийте и си носете новите дрехи. Защото, ако всички винаги и навсякъде можехме да носим само нови дрехи, депресия сигурно изобщо нямаше да съществува. И внимавайте с поводите, изискващи официално облекло. Защото дори Айнщайн е предусещал, че има нещо коварно и напук никога не е слагал чорапи. Така обстоятелствено модни сме като прелюдия към дългата разходка, по-скоро в ума, отколкото в града, на Лили Гергишанова – моден редактор на списание Ева, стилист, приятел и много весел човек.


Топография
Преди две години смених квартирата и попаднах в този божествен район. Оборище е улицата, която може да ми промени усещането за местонахождение, не съм тук, някъде другаде съм. Веещи се колониални знамена на посолствата, няколко сгради, заключени от крепостни огради, и тържествени звуци от Националното музикално училище. Няколко балкона, за които мечтая… Харесвам Павилион, защото ми напомня на пътуване и заведения, в които съм била и съм се чувствала привързана, оттук започва денят ми. Понякога съботите сядаме на обяд и си тръгваме привечер, лингвистично настроени. А вечерите са като несполучлива прогноза за времето... излизане със съвсем очаквани постижения от няколкото заведения, които посещавам, а накрая следва посреднощно прибиране. Иначе нямам никакво желание за безцелни разходки по града, защото това правя по работа по цели дни, а в град с инфраструктура от три улици не е примамливо.


Ако имаш две ризи, дай едната…
Вчера казах на една жена колко добре изглежда, видях колко приятно є беше да го чуе. Повечето хора, които забелязвам, не са по улиците, а в определени заведения. Постоянно се изненадвам колко много са богатите жени без вкус в този малък град. Камерен град. На мъжете, които ходят в горещините голи до кръста, искам да раздам ризи. Преди имах време и настроение да се заговарям с разни граждани по всякакви теми. В хубаво настроение си направих блог за възрастни хора, облечени така, че да устройват окото. Но беше толкова трудно да им обясня, че няма да могат да се видят в никой печатен вестник. Съществуването на компютри и интернет не е търпим повод за диалог с тези хора.


Дзен или изкуството да естетизираш кича
Кичът не е еклектика, той може да бъде ужасно забавен, без да е вулгарен и отблъскващ. На мен даже ми липсва в естествената ми среда за повече хумор.
Колкото до връщането към отминалите времена – оказахме се много емоционални и уязвими към бързата храна, мода, отношения и връзки. Харесваме технологиите, но изпитваме носталгия. Доказваме вкус, като инвестираме в антикварни мебели, старинни купички за захар и винтидж рокли. Търсим сигурност в класиката (не в ретрото), за да защитим вината си, че сме мърляви консуматори.


I Don’t Care About Louis, Coco & Karl
Няма дреха, която да обърка разхода ми за месец, да разстрои съня ми или да ме върне от магистралата, ако съм я забравила. Има дрехи, които наистина са произведение на изкуството и са ме карали да съм щастлива, че мога да ги оценя, и тъжна, че не са в личния ми гардероб. Като стилист не съм обсебена от дрехи и не крещя пред витрини. За базовите неща в един гардероб не ми се говори, все едно всеки път да повтаряме кое е задължителното бельо на един моряк. Модата не е само бели памучни тениски и умението да ги комбинираме, затова нека спрем да ги култивираме.


Революция, еволюция
Революциите не заменят, а подменят. Лимитирано срещу масово. Оттук нататък – идват в прегръдка старите палта с нови копчета и нано слънчевите батерии в шинелите.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.