Дългата разходка с Луиза Григорова


5 май 2010
Преди да изгрее на малкия екран в сериала на bTV Стъклен дом, Луиза Григорова е опитала вкуса на славата като модел, пътувайки и снимайки по света. Сигурно затова внезапният интерес към нея не е разклатил особено житейската є позиция и тя върви нахъсано накъдето се е запътила. На срещата идва с чаровния си френски булдог Макс и между парчето пица, изядено на крак, и гостуването в шоуто България търси талант вечерта ни кани на кратка разходка на слънце.


Стъклен дом
От Ивет фешън ме пратиха на кастинга за сериала и си спомням, че бях суперразочарована от себе си и бях сигурна, че няма начин да ме вземат. И после, като разбрах, не можех да повярвам, защото след прослушването ми казаха: мерси, ще ти се обадим след седмица. Естествено, след една седмица никой не ми се обади, а на мен много ми се снимаше. В крайна сметка бях суперщастлива!

Втора природа

Не се чувствам известна, защото никой не ме спира по улиците. Просто не се движа и в някакви светски среди. Виждам се с приятелите си отпреди, висим в градинките, пием си бира – всичко е същото. Не съм зарязала моделската кариера, когато се появи нещо готино – снимам, но вече не ми е интересно. Винаги съм била такава, захващам се с нещо, то ми омръзва, захващам се с друго – и то ми омръзва, хаха. Не съм особено постоянна. Не се възприемам като поредната моделка, решила да става актриса – тва не ме кефи.


Професионален пъзел
Киното и театърът са доста различни. Хубавото при играта на сцена е, че виждаш как нещата се случват пред очите ти и можеш много повече да повярваш. При филма има неща, които също могат да те докоснат – да те разстроят или да те изкефят, но там винаги го има момента и усещането, че всичко е “като на филм”. Докато при театъра влизаш доста по-сериозно – особено ако режисьорът и актьорите са си свършили добре работата. И когато всичко се случва пред очите ти, е много по-хубаво, отколкото на филм. Мога да ходя няколко пъти на едно представление, защото то всеки път е различно и винаги откривам нови неща в играта. Докато един филм, колкото и пъти да си го пуснеш, то е такова каквото е. Но не мога да пренебрегна силата на киното, защото то е доста по-комерсиално и всички гледат.


Академичен час
НАТФИЗ е вторият ми дом. Дори когато нямам часове, гледам да съм там и да репетирам. Намерих си и супер приятели. Досега съм излизала в компании с малко по-големи от мен хора, но тук вече открих страхотна среда и сред връстниците ми. Приятелите ми са основно в актьорските среди. Срещнах моята най-добра приятелка Весела точно тук – с нея сме като сестри, толкова се обичаме, разбираме и подкрепяме, че... И между нас не се е появила завист или ревност от това, че някоя от нас се изявява някъде. Плюя в пазва, въртя се три пъти, хвърлям сол зад рамо, хаха, надявам се никога да не се появи нещо, което да ни раздели. С нея сме си дупе и гащи, толкова добре си се намерихме още от първия ден – набелязахме се с поглед, запознахме се и айдеее.

Градски пейзажи

Най-много обичам да разпускам тук, в градинката пред Народния, на някоя пейка или полянка. В общи линии маршрутът ми е все около Академията. Когато искам да съм сама, гледам да ходя някъде, където има природа – така хем съм сама, хем не се чувствам самотна. Обичам на Копитото и Златните мостове – просто обожавам. Имам някаква обвързаност с полянките там, хаха, не знам точно каква е, но обичам. Като се качиш и виждаш цяла София – някак по-готино е да гледаш нещата отгоре. По парковете много ходя. А и сега с Макс се разхождаме двамката. От много време исках куче, но не ми се отдаваше възможност, защото докато живеех с мама, тя не искаше, и в мига, в който се отделих, си взех. Преди Макс имах много сладко чихуа, но стана инцидент и то почина още на бебешка възраст. Много страдах по него, тогава си мислех, че няма да поискам повече куче, но ето, че си взех. Иначе например парковете в Лондон са къде по-хубави от нашите, но на мен и тук си ми харесва – като изключим кърлежите, хаха.


Кафе Театрото
Тук си кесим редовно с моите приятели, защото е суперблизко до НАТФИЗ. Говорим си най-вече за нещата, които учим. Иначе с момичетата вечер си имаме и други теми, хаха. От време на време се ядосвам, че в някои дни през седмицата просто няма къде да отидеш. В големите градове по света можеш да се забавляваш всеки ден. Тук, в София, манталитетът е такъв, че се купонясва в края на седмицата. Наскоро с приятели в 3 през нощта бяхме в супернастроение и ни се искаше да продължим, но се оказа, че няма къде да се отиде и трябваше да се приберем, което беше доста тъпо. Аз София страшно много я харесвам, даже нямам никакво намерение да ходя където и да било.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.