Дългата разходка с Евгени Йонов


11 юли 2012 текст Гергана Турийска, снимки Илиян Ружин
Думата артист в българския език чудесно обхваща всeки смисъл, който можем да й придадем – художник, творец, съзидател, човек на изкуството. Затова ни харесва да наричаме Евгени Йонов точно така. Ако го питате какво работи, сигурно ще ви каже, че е скулптор, но това далеч не е единственото му занимание, защото понякога яхва вълната (и то съвсем буквално), а друг път енергията му се канализира в реализиране на някоя от все любопитните му идеи. Такава например идея е и арт фестът в Царево, където целта е изкуството да избута хотелската хегемония. За да ни разкаже обаче как се разделя между София и морето, направо поканихме Евгени на една от нашите прочути разходки.


Между другото
Едно от любимите ми места в София е By The Way. Не ходя много из града, но тук идвам от 10 години. Това е мястото, в което мога да вляза, без да съм се уговорил с никого и пак да срещна познати. Още преди да стане модерно, тук се събирахме все приятели. По-рано сборният пункт беше Long John, това беше преди около двайсетина години, после се появи Cutty Sark и накрая By The Way. Общо взето ние сме компания, която, като се завърти на някакво място, и то става модерно. Или хайде, не модерно, а емблематично за града. Така се случи и в Лозенец на морето. Заживяхме там и после мястото стана популярно. Вече не ми е чак толкова любимо –пренасели се, дойдоха разни хора, които не знаят защо точно са там. Е, все пак си остава различно, има свой собствен живот.


Повей, повей!
През деня си стоя главно в ателието. Там и живея. Излизам малко – предпочитам, когато имам свободно време, да пътувам, да карам кайт, сноуборд, ски. Не съм типичният градски човек със своите тайни градски убежища. Когато съм в София, работя колкото може повече и всяка свободна минута се махам от града. Любимите ми места са свързани с вятъра. По-близките дестинации са Турция и Гърция, по-далечните – Доминиканската република и въобще навсякъде, където има вятър и вълни.


Образ и подобие
Роден съм в София и израснах зад английското посолство, на Любен Каравелов и Хан Крум. Моето поколение растеше на улицата, нямаше електронни игри и телевизия. Забавлявахме се, като играехме навън от сутрин до вечер на фунийки, биехме се... Сега децата нямат тази свобода. Дъщеря ми обаче върви също по моя път, което много ме радва. Тя харесва това, което и на мен ми харесва, включително рисува като мен. Сега я приеха в Художествената гимназия.


Нарисуваният град
Много обичам графити, за мен са неразривна част от градската среда. Това изкуство е провокативно и понякога чак ме е яд как може да има толкова прости и готини идеи, изказани с графитите. Е, има и безсмислени драсканици, които само загрозяват. Графитите всъщност са рисунки, в които трябва да има виц, това е ценното в тях.


Морето в мен
Фестивалът Огън и море в Царево вече е факт и имаме амбицията догодина да го доразвием. Започнахме с една инсталация, която предизвика различни настроения, но това беше целта – да провокираме хората в малък град като този. Да разберат, че за да започнат да идват туристи и да се удължи сезонът, трябва да има по-различни неща, не само хотели. Като изкуството например. Направихме разни инсталации, които после дарихме. Занапред искаме Огън и море да започва на 6 май и да продължава през юни, да включва още кино, театър, въобще всички форми на изкуството.


След хоризонта
В Берлин видях в един шоурум на BMW нещо, което интерпретирахме после в Огън и море. Популярни личности, свързани с изкуството, и такива, които нямат нищо общо с него, да участват на терен с рисуване. Много се хареса, даже Орлин Павлов и Белослава (съпруга на Евгени Йонов, бел. ред.) рисуваха. Повечето хора, които бяха на пленера, също се пробваха да рисуват. Имаше доста интересни неща, които също са изложени в галерията за модерно изкуство в Царево, която общината ни предостави за целта. Финалът на фестивала беше с нестинарските празници, характерни за местността. Сега с Павел Койчев мислим за нещо, което да остане трайно – да направим скулптура, която да тръгне от сушата и да влезе в морето. В крайна сметка, всичко това се случва заради любовта ни към морето и желанието да удължим сезона колкото можем повече.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.