Дългата разходка с Ида Даниел


18 февруари 2010 текст Емил Христов, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Съвсем според клишето за модерния градски човек Ида Даниел е като многорък Шива. Когато в детската градина попитали сина й Рои с какво се занимава мама, той отговорил, че “Мама и татко работят на компютър – татко свири, мама пее и танцува”. Решихме да проверим дали е така и се оказа, че Ида се носи в бесния ритъм на танца с наистина много партньори – театъра, рекламата, семейството, писането, чиновниците.


Градски пейзажи
Израснала съм на Любен Каравелов и 6-и септември и тези улици са ми любими. Дълго време бяха в началото на всяка моя разходка. Учех в 6-о училище и в зими като тази имаше снежни битки между нас и 7-о, а в градинката на Седмочисленици играехме на стражари и апаши. Много се опитвам да харесвам София, каквато е днес – въпреки трафика и колите по тротоарите, защото съм убедена пешеходка, но понякога е прекалено наострена и ми носи само желание да я преодолея. Бях на театрална среща във Вилнюс през есента и не можах да повярвам, че е възможно да има столица без трафик, където можеш да ходиш пеш все едно си в таен курорт.
Одеон е първото ми място за висене, щом започнах да излизам сама, когато още беше кино Дружба. Случвало ми се е да гледам по 2-3 филма един след друг. Гледала съм Мистериозният влак на Джармуш около десет пъти, скоро видях и новия му филм Limits of Control, който сякаш тръгва от там, но стига много много далеч. Много ми хареса.


Сцени
Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка е последната ми постановка и може да се види в зала Ъндърграунд на Сфумато. Мястото е специфично. Текстът е на ghostdog – същия, който написа Пеперудите са всъщност изтребители, и е за една нощна смяна в Чистилището, където ангели и демони решават съдбата на Малката кибритопродавачка.
Засега театърът ме вълнува повече от киното заради възможността да се работи с живата материя. Снимах една късометражка по разказ на Катя Атанасова – безмълвна и странна, но още не е напълно монтирана. Остава да се завърши. Режисирах и една реклама – на прах за пране, разбира се.
Прави ми се представление от нищо, някакво изследване без условностите на предварителен текст – да няма нищо освен хора, които са готови да експериментират. Бих го направила с тези пет момчета, с които работих върху Кибритопродавачката, защото наистина са много добри.


Асоциацията
В момента голяма част от енергията ми е съсредоточена в Асоциацията за свободен театър, която направихме заедно със сдружение По действителен случай, 36 маймуни и театрална компания МОМО. Идеята ни е театърът на свободен принцип да стане по-видим и регламентиран. Често независимите проекти са подценявани и на тях се гледа с предубеждение и като на нещо полупрофесионално, а всъщност съвсем не е така. Искаме да изясним какво точно е свободен театър и защо от него има нужда, какъв е приносът му в градската култура. Така самите ние ще можем да работим по-добре и представленията ще имат по-дълъг живот. Вече започнахме една инициатива с Младежкия театър, която се казва Вечер на свободния театър. Всяка седмица там се представя по един проект на независими артисти. Горещо го препоръчвам!

Писането
В момента съм резервирала писането за рекламата. Работя в Noble Graphics на половин ден като копирайтър. Рекламата и режисурата ми се случиха по едно и също време и така разбрах, че много си приличат. В агенцията почувствах същата треска, която помня от коридорите на Военния театър, когато ходех на репетициите на дядо ми. Има същото вълнение, има ги тези, които измислят, които организират, които представят. Хубавото на тази работа е, че общуваш с много интересни хора, и се радвам, че са ме приели такава, каквато съм.


Чаени церемонии
Предпочитам филтър кафе, защото се пие много дълго и е точно като чай от кафе, а аз обичам чай. Обичам зелен, черен, бял, мурсалски... Понякога ходя в чайната на Бенковски, където веднъж месечно свирят моят любим и брат ми с Жоро и Роко – без репетиции, всичко е тук и сега. Друго любимо място е пловдивският Lebowski – истинки рокенрол бар за жива музика.
Откакто имаме голяма и хубава кухня, готвя страхотно. Много обичам подправките. Скоро правих една превъзходна рибена супа от мерлуза с турски шафран, с която нахраних момчетата от Ambient Anarchist, докато измисляха музика за Мъртвата Дагмар.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.