Дългата разходка с Филип Аврамов


27 октомври 2011 текст Деница Стефанова, снимки Илиян Ружин
Пушач, който наяве вече не пуши, но в съня си пали цигара след цигара. Нощна птица, която не ходи по барове и заведения, оприличава София на Виена и не пропуска да остави пари на уличните музиканти. Актьор, който след като спира цигарите, разбира, че може и да пее. Това е Филип Аврамов. Вече чухме гласа му в основната песен от саундтрака на Кецове – I Walk, I Talk, и часове преди премиерата на филма решихме да се поразходим из София с него, за да ни разкаже за другите си любими места – освен дивите пясъци на Карадере и стръмните склонове на Камен бряг.


Канала и Зад канала
Любими места са ми всички паркове, включително и този – Борисовата градина. Като тръгна от румънското посолство надолу, все през парковете стигам до Драган Цанков. После се разхождам по Раковска (българския Бродуей, заради театрите) към центъра или се пускам по Евлоги Георгиев надолу, защото имам работа зад канала. Това са ми любимите дестинации в София – канала и Зад канала. Ходя пеша възможно най-често. Карах и колело, но беше опасно и го спрях. Много ги е яд хората, когато стигаш някъде по-бързо от тях. Затова си купуват коли и не им пука. За тях ти, с колелото, не си участник в движението и всеки момент можеш да пострадаш.


Дивата София
Кецове за мен е нормалното състояние на духа. Това не е тайна, аз така живея. Знам как да оцелея в дивата природа. В дивата София е много по-трудно. Ако в гората се стъпва внимателно, то тук се стъпва три пъти по-внимателно, защото не знаеш на кого ще попаднеш, коя дупка ще уцелиш. Хората са най-опасните хищници.


Морски легенди
Благодарен съм, че още го има Иракли, но все по-зле ще става. Няма хипари вече, никой не се бори за мир. Няма такова място и на Черноморието, където никой да не пречи на другия. Тези места са мит, всичко се опорочи. На Иракли вече далеч не е същото. Покрай тези протести Да запазим Иракли хората викат я да видим къде е това Иракли, браво, много е хубаво, ама ако може да дойдем с 12 кила пържоли, 16 пакета дървени въглища, моторна резачка и телевизор, пък да си починем едно хууубаво.
Вече и нудист не става да си. Някой ще ме снима и ще ме пльосне в някой вестник, да видят колко ми е голям, защото това са страшно важни неща, много ценна информация...


Демократичното превъплъщение на една детска стая
Любимото ми място в София е кръчмата в Надежда, няма друга такава. Освен това тя се помещава в детската ми стая, което я прави още по-специална. Няма човек, който да е отишъл там и да не е казал: “Тук има страшен уют!”.
Когато стаята ми се превърна в кръчма, аз бях в казармата и нямах много думата. Имаше такава вълна през 1990 – всички решиха, че могат да направят кръчми и да работят за себе си. Това като цяло е много хубава идея – да не се свързваш с никакви хора, на които да им изкарваш парите, а те да те използват по гаден начин. Затова такова беше решението на семейството.


Крадецът или чантичката?
Имах едно гадже, с което се срещахме в градинката на Кристал, но тогава пейките бяха различни. Веднъж, както си седим, и нещо се прегръщаме – голяма любов, това-онова, мина един и й взе чантата. Аз започнах да го гоня, много ме ядоса! И си мисли той, че ще ми избяга! Той явно разбра, че ще го гоня до смърт. По едно време обаче пусна чантичката и аз трябваше да избера – нея или крадеца? Избрах първото и се върнах да я взема. Продължих да го гоня, обаче той вече имаше преднина от 20-25 метра. С тази девойка имам много такива приключения, много странни, ама хайде няма да говорим за нея.


За кого бие камбаната
Изкуството и словото ми поддържат огъня вечно разпален. Има много хубави неща на този свят, и впечатлителни. Ето например камбаната на Александър Невски. Аз съм бил горе, докато я бият, знаеш ли какво чудо е това?! Видях една жена на 65 години, която изглеждаше на 40. Тя ми каза: “Ами да, камбаните лекуват!” Уникална работа!


Offline
Не използвам facebook и нямам интернет. Има мой профил, но не го обслужвам аз. Едни приятели казаха, че не съм добре и държаха да ми направят. Aз докато напиша нещо, вече съм тотално омерзен от това, че не мога да го кажа. Ако не го напишеш, докато го казваш, то вече си губи смисъла и както казва моят приятел Валери Йорданов, един от режисьорите на Кецове – “Аз докато го кажа, вече не е актуално.” За мен е важно реален контакт да има, чат среща нищо не значи. Ето, на това кученце как да му се порадваш по интернет?


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.