Дългата разходка с Руши


16 октомври 2009 текст Нели Ифандиева, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Руши се задава към нас в един божествен неделен следобед – от тия, в които ни се иска не есента, ами  цялата зима да е такава. Велико за срещи с приятели, няколко часа разходка с неясен маршрут между Докторската градина, Народния театър и 703 и разговор без тема.


говорим за неделя сутринта
Подреждах разни неща. Отнякъде измъкнах плочи на Васил Найденов, сещаш се, осемдесетарски. Веднага бих напечатал фланелки с тях.


вечерта
Нали си знаеш, че аз по-скоро не бих мръднал от вкъщи тази вечер. Въобще, напоследък това с висенето по заведения ми се струва по-скоро загуба на време. Виждам го малко като манталитет – всичко да се случва в заведенията. В заведения си правим работните срещи, в заведения се виждаме с приятели, храним се в заведения... По цял ден само дъра-бъра. В последно време май най-много предпочитам да си се събираме домашно.


особености на разходката
Хич ме няма в ориентацията. Винаги избирам най-дългия маршрут. Интересно е, че все завивам надясно, случвало ми се е да се губя, дори в София. Но и съм откривал много интересни места, докато съм загубен.

Докторската градинка и наоколо
Този квартал ме кефи. Дори бих живял някъде из тези улички. Но харесвам и други места в града – квартал Изток например. Харесва ми, че се намира почти в гора. Като дете тренирах тенис там. Сега пък счетоводителката на Chimp е в този квартал. И Лозенец ми харесва. Там ми е семейно. Това е кварталът, в който прекарах първите десет години от живота си. Баща ми живее там, родителите на приятелката ми също.


ще ви заведа при една къща
Като бях дете, наивно ми хрумваше: “Ако стана политик, дали ще мога да съм в отдел Чистота и естетика, хаха. Мечтаех да стегна града, сградите, фасадите... Бих направил повече градинки. Но бих вкарал и малко арт в соца. Мисля, че вместо да го отричаме, би било по-добре да използваме онова, което е останало от него, като нещо наше си. Би било страхотно, ако имаме културата да пазим каквото имаме, да уважаваме повече средата си. И да не хвърляме боклуци на улицата. Всички причини да не е така са ми ясни, но хайде вече малко по-сериозно.


за музиката в 703
Музиката, както и всичко, което правя, е начин на изразяване. Точно това е и последният ми албум, Post Sleep – желанието ми да реализирам свои идеи, а не да се съобразявам какво се харесва тук. Знам, звучи като бунт, но не е. По-скоро идва от това, че изкуството, което харесвам е онова, което не е правено задължително с целта да се хареса, а да провокира. За мен важни са именно идеите. Знаеш, никога не съм се определял като музикант.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.