Див, див запад - какво вдъхнови Тарантино за неговия Джанго


Django (1966)

Django (1966)


Първият филмов Джанго пътува през Дивия Запад, влачейки ковчег след себе си, той е небръснат и корав каубой, нежен с дамите, но не прощава лоша дума от Лошите. Стреля умело и с револвер, и с картечница, а накрая нанася своето отмъщение по класически начин. Тарантино не просто се покланя пред филма на Серджо Корбучи, а кани човека в главната роля – легендарния Франко Неро, за малка роля в Джанго без окови.
Il grande silenzio (1968)

Il grande silenzio (1968)


Класически италиански спагети уестърн от 60-те, който ни среща със Сайлънс (Жан-Луи Трентинян) – ням, но смъртоносен стрелец, който обединява сили с група мормони и една жена, които имат да си връщат на група злосторни ловци на глави, предвождани от Локо (Клаус Кински). Важен в случая е кървавият край и особеното осмисляне на справедливостта.
Mandingo (1975)

Mandingo (1975)


В Джанго без окови ще откриете директни препратки към Mandingo, особено в сцените, свързани с живота на чернокожите роби и със съдбата на онези, които са принудени да се състезават в организираните от господарите им боеве. Филмът е далеч от предвидимите уестърни и е по-скоро силно драматичен, с особено наситен на емоции финал.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.