?А номинациите


19 януари 2017 текст WhATA
WhATA Awards са годишни награди за успехите и провалите на българската архитектура, които връчваме на въображаеми церемонии вече седма година. Победителите ще бъдат оповестени през февруари, а сега е времето на номинациите и гласуването. Тук ви представяме претендентите в категория Архитектурна тенденция на годината. Оставете за малко прогнозата за уикенда (ще има сняг за ски, спокойно) и хвърлете едно око накъде-отиват-накъде-отиват-накъде родните архитектурни дела.


АРХИТЕКТУРАТА ПОМАГА НА ХОРАТА
През 2016 архитектурата самоосъзнато заяви: днес архитектът трябва да е първо в служба на хората и после на капитала, егото си… допълнете списъка. Стана модерно да заявяваме, че архитектурата не трябва да бъде елитарна професия. Социално и политически ангажирани бяха повечето архитектурни форуми и събития през годината: Архитектурното биенале във Венеция (с тема Reporting From the Front), Архитектурното триенале в Осло, Архитектурното биенале в Ротердам, фестивалът Миксер в Белград (на тема Sensitive Society), както и българските One Architecture Week в Пловдив (Действие!) и One Design Week (Мога ли да помогна?). Тенденцията е дотолкова благородна, че всеки опит да се припомни как пълната социалност се провали някъде в края на 20 век, засега звучи неуместно.

ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ РАБОТЯТ С ИНСТИТУЦИИТЕ
Оставката на главния архитект на София в края на 2015 сякаш отпуши цунами от гражданска и експертна активност с цел промяна (към по-добро) на градските политики. Отделно, изострената чувствителност на най-голямата партия в България, която "усеща с кожата си" настроенията на хората, доведе ако не до чуваемост, то поне до флирт на общините с недоволните. Резултатът е все повече обединения, форуми и комитети, които говорят, действат и реално искат да повлияят на развитието на градовете ни днес. Проведен беше Форум ЗА градско развитие, някои от ключовите играчи в него после сформираха екип към главния архитект на София за изработване на Визия за София, представители на организации като Група Град и Спаси София са канени на всички разширени експертни съвети към Столична община и т.н.


СОФИЯ "ПРЕОТКРИВА" НЕБОСТЪРГАЧИТЕ
100 години след другия свят и София започна да се отърсва от равномерната си градска застройка и да се труфи с високи сгради където трябва и където не трябва. Новите софийски небостъргачи по правило изглеждат по-скоро дубайски, отколкото нюйоркски и пет пари не дават за характера и силуета на града. Новостроящата се сграда на площад Македония вече се вижда от целия център, а чутовните билдинги до НДК промениха панорамата завинаги (и то не с добро). Пак ще повторим каквото казахме още през юли, когато в пресата изгря проектът на турската компания Garanti Koza до Пирогов:

"Имаме ли право да регулираме и протестираме срещу законни частни инвестиции, на частни терени, разрешени от Общия устройствен план само защото са големи като мащаб, лоши като архитектура и далеч от представата ни за "град за хората"? Ами всъщност да. И не защото частните инвестиции трябва да бъдат контролирани, а походът на капитала – спрян. А защото всичко опира до качество на предложената архитектура, до чувствителност на урбанистичната намеса към заварената среда, до прост, демодиран професионализъм."

ГОВОРИ СЕ ЗА АРХИТЕКТУРАТА (А НЕ САМО ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ) НА СОЦИАЛИЗМА
Безкритичната носталгия по социализма е едно от най-лошите неща, които могат да се случат на този спорен период от нашата история. Другото лошо нещо знаете кое е (точно така – с разрушаването на неудобно минало проблеми не се решават). Тази година обаче ни се струва, че дебатът мина на едно друго ниво, отвъд очевидно нерешимите спорове около монументите. Започнаха да се правят дискусии, събития и конференции, които най-накрая стигнаха и до архитектурата (дискусията в НДК Архитектурата от комунизма като ресурс, филмът за авторите на панелния квартал Тракия в Пловдив, семинарите на магистърската програма по Културна антропология в СУ и т.н.).

Защо това е важно? Ами огледайте се. Огромна част от средата, в която живеем, е била построена през соца и е крайно време да започнем да я възприемаме като архитектура, а не като идеология. И да спрем да топлоизолираме видимия бетон на брилянтни сгради, които спокойно можеха да се намират в Лондон или Берлин. В пряка връзка с това идва и последната тенденция за тази година.




СОЦ МОДЕРНИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ СЕ "РЕНОВИРА" ЗЛЕ
През годината бяхме свидетели на много (предимно общински) проекти за реконструкции на сгради, площади и комплекси от соца с цел енергийна ефективност, смяна на инфраструктурата и усвояване на пари по еврофондове. Тези иначе благородни намерения обаче са на път да прецакат всички смислени ансамбли от късния модернизъм у нас. Сгради "светват като нови" с топлоизолиран видим бетон, боядисан камък и унищожени детайли. Настилки се сменят поголовно, без оглед на контекст, среда и околни сгради, с пълно неуважение към архитектурната, градоустройствена и дизайнерска последователност на оригиналите. Да наречем това просто невежество е като да го похвалим.

Сред най-фрапиращите примери са: реконструкцията на покритата тенис зала София в Борисовата градина, реконструкцията на Централна гара, събарянето на хотел и кино Сердика, редица централни градски площади из страната и много други.

Гласувайте за тази и останалите осем категории в WhATA Awards на whata.org до 31 януари

Кои сме ние: WhATA (или накратко ?А) е архитектурна група, която се занимава с архитектурна публицистика, архитектурна критика и организиране на конкурси.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.