InstaSofia на Айрин Бурдал


20 октомври 2016 текст Нaталия Иванова
"Инстаграмът ми е по-скоро дневник, така че моето семейство и приятели в Норвегия да виждат детайли от живота ми тук", казва Айрин, за да потвърди усещането ни от първия момент, когато стъпихме на адреса й @eirinbordal. Още тогава разбрахме, че край всеки кадър тече и кратка история, но Google Translate не помогна много с норвежкия. Затова днес прескачаме езиковата бариера под един чадър и слушаме дълъг разказ, който започва с минало в Осло и продължава да пише настояще в София.


"Завърших скандинавска литература и известно време работих в музей. В един момент обаче се уморих да повтарям едно и също и реших да стана преподавател. Пуснах документи за шест държави и ми предложиха две – Полша и България", започва историята си Айрин, която води лекции по Скандинавистика в Софийския университет вече втора година. След няколко къси прелитания от Осло, тя каца окончателно в града ни точно в края на август, когато "исках просто да пия вода и да оцелея" – нашите 40 градуса са рекорд в термометъра й, свикнал на скандинавско лято.


"Не знаех нищо за София. Имах обаче много грешно впечатление от един гайд – Cultureshock! Bulgaria – където пишеше, че тук е много опасно, че една жена не трябва да върви по улиците сама след 23:00, че трябва да се движиш по оживени места и да не си купуваш колело, защото е самоубийство. Бързо ми стана ясно, че нищо от това не е истина”, разказва Айрин и се шегува как хората всъщност са толкова вглъбени, докато вървят, че няма как да се притесниш да не ти направят нещо. Все по-често обаче й се случва да среща познати в центъра и "София се оказа малък град" е едно от нейните собствени заключения.


Докато вървим в посока градинката на Седмочисленици, едно дърво ни посреща с листопад и "страхотно е" за реакция на този кратък есенен дъжд. "Тук през зимата всичко е много сиво, но от друга страна в Норвегия имаме само 3 часа слънце". Към това Айрин добавя, че соц архитектурата ни е умело прикрита от дървета, които са навсякъде през останалите три четвърти от годината. "Имате страхотни сгради във всякакви стилове, които за съжаление не се реновират. Напоследък ходя на танци до Лъвов мост и районът много ми харесва, въпреки репутацията му. Даже си мисля, че ако беше в друг европейски град, точно там щеше да бъде идеалният център".


Какво друго допълва графата с пози­тиви? Магазинерът казва "здравей, как си?" сякаш те познава и хората са така общителни, че "не съм била толкова социална през целия си живот". През седмицата те не се прибират след работа, а пият по едно с приятели и обсъждат проблемите си, вместо да се блъскат мълчаливо в тях. "Начинът ви на живот е напълно различен. В Норвегия е съвсем обичайно да учиш нещо, от което си наистина заинтересован, а след това да си намериш хубава работа и да живееш заради нея. Социалните ти контакти често се ограничават до това да останеш за малко с колегите, а после да се прибереш, да сготвиш вечеря и да си пуснеш телевизия. В събота пък си каниш приятелска двойка, разделяте си две бутилки вино с храната и това е цялото ти общуване за седмицата. Докато тук хората са непрекъснато навън и си говорят, стоят в парковете по цял ден, а вечер ходят на бар – адски социално е".


Добре, а какво би си взела от Норвегия? "Семейството ми", отговаря Айрин и малко се колебае за останалото. "Сега през февруари трябва да реша дали да остана още, или да се прибирaм. Не искам да се връщам в Осло, наслаждавам се на живота в София много повече", казва тя и посреща невярващото ни изражение. "Прави ми впечатление, че тук хората доста се подценяват. Много често чувам "о, милата, защо ти се наложи да дойдеш?" или "много съжалявам за теб, колко време трябва да останеш?". От друга страна обаче, когато кажеш нещо хубаво за държавата на някого, той се усмихва и изпълва с гордост". Усещаме колко е права, докато кимаме на всяка мила дума с "ами да, нали, така е".


Айрин не отрича, че забелязва и всички проблеми наоколо, но е решила фокусът да пада върху другата страна на везната. Там намираме и нейната фотография с телефон, зад която стои едно просто "обръщам се и виждам нещо хубаво", или по норвежки казано "Sofia er super kul!" – стига само да имаш поглед за нея.

Айрин е на instagram.com/eirinbordal
Още от впечатленията й от София вижте във видеото на facebook.com/soSofiaCity


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.