Три дни на Прага


4 август 2016
В офис като нашия екскурзии се резервират с едно наум – вместо "чао, да си изкараш жестоко", всеки път те изпрaща едно "да снимаш и запомниш всичко, чу ли?". Ето ни сега пред лаптопа на Сеня, която пуска кадрите си от Прага на слайдшоу, а разказът за кубистични фасади, петметров цар Симеон, комини от козунак и Риана над главата ти потича от само себе си.

Архитектурата
Пристигнахме рано-рано, тъкмо навреме за безплатния тур, на който вече се бяхме записали. Разкарва те по главните точки на града, колкото да маркира местата, където после да се върнеш да разгледаш по-добре. Естествено, не е точно без пари – гледат кисело, ако на финала не кихнеш поне 100 крони (към 8лв), но пък гидът ни, Мартин, се оказа симпатяга. Между бъзиците успя да ни разкаже доста за архитектурата на Прага: доста ар нуво и ар деко има, но той ни посочи и една кубистична сграда. Супер нетипична е за града, обаче е един от класическите образци на стила. Надничахме вътре за лампите, които са пак в този маниер, папийонките на сервитьорите – също, а квадратната физиономия на един от тях направо сама създаде вица.


Времето
На главния площад е пълно със забележителности: катедрала, два музея за изкуство... Но едно от най-атрактивните неща е астрономическият часовник Орлой. Освен часа, показва движението на Слънцето, Луната и още куп неща. Обсипан е с фигурки: има ги Дванайсетте апостоли, Смъртта и пороците – от алчност до суета – в човешка форма. Бяхме под него точно в 12:00, когато всичко това се раздвижва. Иначе не е особено точен, а докато се захласваш по него с поглед нагоре, джебчиите се възползват. В града има и гигантски метроном, инсталиран там, където преди е имало статуя на Сталин – той също се движи, макар и адски бавно, и показва часа. "За да сме винаги в крак с времето", обясни Мартин.


Еврейската общност
Тя е огромна тук – разбираш го по синагогите, които са на всеки ъгъл. Точно до хотела ни имаше една наистина красива и доста шарена. Повечето са такива, ако не са от най-старите. Имат и цял еврейски квартал, в който основната забележителност е гробището. Парцелът, който отпуснали за него навремето, бил толкова малък за нуждите на общността, че се наложило да надграждат нагоре и да погребват хората един върху друг. Затова сега е обградено с може би 10-метрова стена.


Сладкото, соленото и горчивото
Чехите са основни производители на абсент и навсякъде из Прага има магазинчета само за това. И сладолед с абсент правят. Ние обаче бяхме обсебени от козуначените коминчета. И в София ги има, но тук са у-ни-кал-ни. Мушкат вътре редове шоколад, плодове и въобще всякакви неща, а после допълват до ръба с един страхотен сладолед с вкус на сметана и бисквити. Всяка вечер за десерт омитахме по едно – излиза към 10лв, но е огромно. Иначе типичната чешка кухня напомня на немската: наденички с картофи. Сервират ги с няколко соса и са доста апетитни, а бирата влиза толкова меко, че първата халба я пресушаваш на екс. В заведенията пък ти носят разни неща за хрупане без да си поръчвал – обикновено брецели (но твърди, като солети), а понякога и ядки. Ако хапнеш, ти ги начисляват към сметката, което невинаги е обявено.


Изкуството
Първата снимка в апарата ми е на галерия, облепена с фрагменти от картини на Алфонс Муха – нищо особено, запечатах я само защото ми е любимец. Вкъщи от години виси прерисувана от мен негова картина, а чак сега разбирам, че Муха е чех. Има цяла музейна експозиция с работите му, която се казва Славянска епопея и на едно от платната в размер 4х5м е нашият цар Симеон – как да не го снимаш от всички ъгли? Иначе изкуството е навсякъде по улиците и то не само в графити формат. Стената на Джон Ленън, върху която всеки може да драска със спрей или маркер, е едно от най-популярните места в Прага, но наоколо има и по-оригинален арт. Видяхме всевъзможни анонимни статуи, както и двамата метални мъже, които "пускат вода" върху картата на Чехия, а главата на Кафка, направена от петдесетина подвижни елемента, която се върти нон-стоп, е направо хипнотизираща. Още по-смели са огромните бебета с всмукани навътре лица, които пълзят отвесно по телевизионната кула – уж за да я разкрасят, но всъщност малко плашат. Отблизо можеш да ги разгледаш в градината на Музея за модерно изкуство Кампа.


Риана
Цялото ни пътуване всъщност се завъртя покрай нея. Чухме за турнето ѝ още по Коледа, взехме си билети през февруари и направо резервирахме всичко за тридневния престой, а докато дойде юли почти бяхме забравили, че ще ходим. Концертът беше в O2 Арена – доста голяма зала, която се напълни до дупка. Даже се шегувахме, че там най-после виждаме някакви чехи – иначе по улиците се разминаваш само с рояци от чужденци. Паднахме се някъде в средата на залата, където е струпана голяма част от техниката. Подгряващият Биг Шон тъкмо беше спрял да нарежда и вече готвеха сцената за Риана, всички се взирахме напред, а изведнъж точно до нас се появиха едни бели воали, подиум и тя върху него. Започна да пее, после от тавана ѝ спуснаха стъклен тунел, който да я изведе на главната сцена. Ходеше точно над главите ни! Беше супер, а тя танцува през цялото време и личеше, че истински се забавлява – чак не очаквахме да е толкова яко.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.