Ловци на история


28 юли 2016 текст Емануела Иванова снимки Резиденция Баба
Камера, диктофон, търпение и отворено сърце – с тези припаси в багажа Елена Стойчева влиза в Резиденция Баба миналата година, за да стане ловец на памет. За цял месец, точно в разгара на сенокоса, проектът на Фабрика за идеи настанява 17 деца на града като нея под покрива на бабите (и дядовците) в родопските села Югово, Джурково, Дряново и Манастир, за да уловят и запечатат още живите местни обичаи, занаяти, рецепти и истории. Мисията продължава и това лято, а защо е безценно да се включиш, питаме Елена няколко дни преди дедлайна за записване – 3 август. По скайп я намираме във Виена, където работи като архитект от близо пет години, но част от себе си е оставила в Дряново – ето и какво си е взела оттам, освен закваска за кисело мляко.


НАЧАЛОТО
Разбрах за Резиденция Баба по радиото, докато бях в София миналото лято. Идеята ме грабна веднага, защото ми е интересна съдбата на селата от архитектурна гледна точка, но имах и лична причина. Преди две години изгубих и двете си баби, а с тях сякаш и част от собствената си история. Осъзнах колко е ценно да се съхрани знанието на възрастните хора, за да остане и след тях, и след нас.

РЕЗИДЕНТИТЕ

Бяхме се събрали много различни хора по възраст и професии. Работата и образованието не са определящи за това дали ще се справяш по-добре или по-зле, важното е да си гъвкав, наблюдателен и чувствителен към обстановката, в която попадаш. Месец преди Резиденцията минахме обучение, в което етнографи и психолози ни учеха как се работи на терен в една фина ситуация. Ти си чужд човек и трябва да играеш по правилата на местните. Ако си създадеш лоша репутация в началото, трудно ще получиш доверие след това, а ние искахме хората да ни вярват и да споделят.


ГОСТОПРИЕМСТВОТО
Посрещнаха ни топло и с интерес, но и с известни резерви. Първоначално хората в селото сякаш не бяха убедени, че се интересуваме от техния живот, не знаеха точно каква е целта ни и що за птици сме – някакви си градски деца на село. Аз и още две момичета бяхме при баба Софка и дядо Младен Ушеви в Дряново. Домакинята ни веднага се захвана да ни учи как се нижат гривни от синци (мъниста) и как се прави зимнина, но, за наша изненада, не ни се довериха за събирането на сено, въпреки че по онова време работата на полето беше много. В Манастир пък се случи обратното – веднага ги бяха приели като земеделски помощници.

ИЗНЕНАДИТЕ
Бях изненадана колко са заети и организирани бабите, за тях бездействие не съществува. Ние сме свикнали да седнем на дивана и просто да гледаме телевизия, а техните ръце трябва задължително да са заети с нещо, дори когато почиват – може поне да нижат гривнички. Това за мен е много ценно и заслужава уважение. Въобще, бабите са много печени


УРОЦИ И ЗАВЕТИ
Отидох с желанието да се уча да тъка на стан, но бабите се дърпаха. Оказа се, че повечето станове отдавна са изгорели в печките, а те не вярваха, че има смисъл да се занимават, защото младите не се интересуват. За сметка на това пък с готовност ни показваха гащи от едно време, които в Дряново са килоти с вертикални червени райета. Шегувахме се, че по-лесно ще си покажат бельото, отколкото становете, но след време и това се промени. За One Design Week съживихме стана на баба Софка и изтъкахме черги с модерни цветове, а аз снимах и филм за целия процес. Това е част от проекта ми Чергодейки, върху който продължавам да работя, както и по диска с песни на Дряновските баби – надявам се да излезе до месец с 23 бабини "парчета".

ВРЪЗКИТЕ
От престоя в селото най-дълбоко ми се запечата заедността, в която живеят хората там и която липсва в града. Изразява се във всичко – една баба започва изречение, друга се включва по средата, трета го довършва. Общото им знание е дълбоко вкоренено и се използва непрекъснато и несъзнателно. Комуникацията между далечните поколения също беше много ценна за мен. В ежедневието си се срещаме предимно с връстници, а старите хора говорят различно, шегуват се различно, дават различни съвети и са твърдо убедени в тях. Това общуване ми дава сили и идеи. От тяхна страна пък мисля, че им помогнахме да се отворят повече към нови хора и друг начин на живот.


СЕЛОТО В ГРАДА
Взех си и закваска за кисело мляко от Дряново, а там оставих част от душата си. Непрекъснато умувам кога да запазя следващия билет за България, за да отида отново при моите баби. Да си седим на мохабет, те да ми готвят, аз да снимам, да уча думите от диалекта им, да ги слушам как си приказват – те изобщо не си поплюват, когато се шегуват. Не при всички Резиденти и баби има химия. Понякога нещата се случват трудно и това е нормално, но ако се получи, човек има шанс да изследва един скрит и приказен свят с много тайнства. И по-важното – има шанс да го съхрани и да го предаде нататък.

Резиденция Баба стартира наесен в села в Северозападна България и Източните Родопи
Кандидатствайте за Резиденти до 3 август


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.