InstaSofia на Михаил Гълъбов


21 юли 2016 текст Емануела Иванова
Приятелите му казват Миксаликсиам, значи не сме единствените, които трудно четат името му в инстаграм – mixailliaxim. Изписвате това след наклонената черта и ще попаднете на адреса, където срещаме случайно Михаил за първи път. Няколко дни по-късно вече се поздравяваме срещу единицата на Бачо Киро или един от входовете към любимия му трапец, начертан от Мария Луиза, Дондуков, Левски и Сливница.


"Не съм снимал много тук, но обичам района, защото ме откъсва от лудницата. Спокойно е, сградите са по-стари и различни една от друга, дори занемарените ми харесват. Преди имах време и често се разхождах по тези улици", разказва Михаил, докато успокоява крачка след тичането от офиса до срещата ни. Работното му време често скача върху педала и редовно не бие спирачки пред уикенда, защото туристопотокът от цял свят към Европа, с който се занимава, е денонощен. Часове само за снимки рядко му остават, затова съчетава кадрирането на града с маршрута си за деня и срещи с приятели. Ей така, между другото, за "малко повече от година" джобът му натежава с над 10 000 сурови кадъра в два телефона, които чакат одобрение.


Засега мързелът отлага кастинга, но най-добрите снимки все някога ще се появят в инстаграм. Едни ще минат първо през редактора Vsco, други ще полира с любимия си филтър Slumber, а трети ще се опъват по конеца на симетрията. "Имам някакъв фетиш към нея. За щастие не е обсесивно-компулсивно разстройство, но симетрията откровено ми носи удоволствие. Все пак се старая да не превзема всеки кадър", оправдава се Михаил, докато най-ценният му похват – усетът, насочва камерата към една стара врата на улица Св. Св. Кирил и Методий. "Обичам прозорци, врати, решетки, огради. Тази ми хареса, защото е бяла, мръсна и с много орнаменти."


Обяснението за това тече в движение, защото снимането насред улицата се сблъсква с нетърпението на прелитащ шофьор. Оказва се, че колите са трън в обектива на нашия инста-фотограф, който би ги елиминирал от целия център на София без да му мигне окото. "Много си обичам града. Нямаше да съм тук, ако не ми харесваше и се опитвам да покажа красотата му със снимки. Но София е срамежлива и трябва да ѝ отделиш време, за да ти разкрие истинските си черти. Обикновено хората бързат, гледат напред и не виждат, а красивото е нагоре, само отнема малко време." Инстинктивно и двамата поглеждаме към нeбето, но точно сега нищо не вади телефона за сесия по вертикалата.


Към края на обиколката отново отваряме дума за усета и разбираме, че единственият негов помощник е стремежът да дадеш храна на очите. "Аз съм любител и за мен е важно най-вече да ти стане хубаво, когато видиш снимката ми. Съобразявам се само с моята представа за това дали съм постигнал целта. Преди не си харесвах нещата, но вече мисля, че имам някакъв собствен стил. Поне за себе си съм разпознаваем, за другите – не знам", казва на раздяла и връща мисълта ни към експонатите в публичната му колекция. Скоро сред тях ще бъде и бялата врата – отворете я и влезте при Миксаликсиам, велика красота е.

Михаил е на instagram.com/mixailliaxim


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.