InstaSofia на Габриела Манова


26 май 2016 текст Нaталия Иванова
На един хаштаг разстояние градът изглежда като откритие в стар албум, което е вдъхновило някого да обикаля наново улиците, уловени вътре. Говорим за #преоткрийсофия – един от инстаграм адресите на Габриела, която днес краде няколко реда от книгата в чантата си, за да запълни минутите на малкото ни закъснение.


Докато се усетим, вече пресичаме жълтите павета и се оказваме на Малко Търново – изходната точка на нашата обиколка, свързана с една първа среща и една стихосбирка на Жак Превер, останала след нейния край. Слизаме до Дондуков и свиваме по Будапеща, където "има още едни стълби, които сякаш по-малко хора знаят; можеш да се качиш на едно ръбче отгоре, от което да наблюдаваш града." Стъпили върху него, разбираме причината да усещаме родния й град като откритие: "След като влязох в университета, имаше много хора, които откровено мразеха София, а аз някак реших, че трябва да я защитавам. Така започнах да се вглеждам и да снимам. Сега ми е трудно да не го правя – явно трябва някой да ти отвори очите, дори по този начин, за да разбереш колко важен всъщност е градът за теб."


Разходките й често започват в преките около Дондуков, които обикаля сама, защото вади телефон срещу нещо интересно "на всеки десет крачки". "Местата са едни и същи, а аз продължавам да забелязвам различни детайли – може би защото съм късогледа и да вървя без очила ми играе лоша шега. Доста често ми се случва да си набележа нещо мимоходом или от автобуса и да се върна за него по-късно."


Почти всичките й кадри гледат нагоре към фасадите в центъра, затова се чудим в каква посока все пак излиза от неговата хватка. "Живея в Люлин, но рядко излизам там. Наскоро обаче ми се наложи да се прибирам пеша и реших да пообиколя. Оказа се, че има хубави неща за снимане и в този квартал. Всяко място си има история и своя красота, колкото и клиширано да звучи това."


За протокола обяснява, че не се изживява като фотограф и не се вторачва прекалено в композицията на кадрите, а първото й правило е просто да не са размазани. Изглежда, че второто е да личи характерът на града, който Габриела описва като "търпелив и обещаващ, но в същото време търсещ и неспокоен". София за нея е като пристан, а най-хубавото е, че винаги ще съществува такава, каквато я познаваме. Въпреки това непрекъснато забелязваме красотата й, чак след като се загледаме под капещите и олющени фасади, които водят към Сливница. "Много е красиво, но за жалост не се поддържа, също както много други неща тук."


Скоро вече вървим по любимия й маршрут на трамвай 20, за да се върнем до мястото, където Дондуков среща Малко Търново. Преди да се разделим се сеща, че наскоро е прочела някъде как човек снима онова, което се страхува да загуби най-много. "Ако се върна назад, изглежда, че за мен е най-страшно да загубя София." Невъзможно, мислим си, защото с нейния албум, макар и във версия 2.0, вече се е погрижила да я запази завинаги.

Габриела Манова е на instagram.com/minityalo
Снимките й на София са събрани на #преоткрийсофия


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.