Околоселско пътешествие: София - Белоградчик


19 май 2016 текст и снимки Вера Гоцева
Всеки е чувал за Белоградчишките скали, но някой да е бил там наскоро? С този въпрос в ума избрах новата посока за уикенда. Северозападна България рядко е сред първите ми хрумвания за пътуване, но всъщност крие доста изненади и е различна от всички други места на картата ни. "Сурова красота" е най-краткото й описание за мен – запомнете тези две думи и скачайте в колата.


Има два начина да стигнете до Белоградчик – през прохода Петрохан или през Враца. Аз избрах да мина през планината. Калкулирайте, че на изхода на София към Костинброд има сериозни ремонти, които ще ви вземат поне 30 минути отгоре. Нататък е лесно, а пътят е много красив. Преминава през куп села на голямо разстояние едно от друго, като през цялото време дълбаете в просторите на Стара планина. Любопитна спирка още в началото е село Царичина, известно с разкопките си в търсене на НЛО през 80-те. За съжаление комунистическата власт е бетонирала цялата история – буквално и преносно. На мястото на разкопките е излята плоча и ако не се намери местен да ви покаже къде са били, няма да ги разпознаете. Все пак, ако мистериите ви влекат, отбийте се за час и си поговорете с някой свидетел на събитията.


Напред пътят ви води към първия проход – Бучин, малко след отбивката за село Василовци. Там шосето започва да се вие между хребетите на планината, в колата леко захладнява и почти неизбежно потъвате в мъгла. Няма значение при какво време тръгвате от София, подгответе се, че ще стане студено. Междувременно в района правят страхотно домашно кисело мляко, каквото може да си купите от почти всяка къща в село Гинци – едно от най-дългите в България. Докато го пресичате ще забележите кацналите пред всяка порта буркани с мляко, мед и надписа "пресни яйца", а в по-топли дни гледката е гарнирана със задрямала на стола си баба, която почти се е сляла с пейзажа.


За следващата отсечка ви трябва здрав стомах – навлизате в Петроханския проход. Завоите са толкова много, че в някакъв момент забравяш за съществуването и на прави отсечки. Гъстата гора наоколо обаче е забележителна. Въпреки че проходът не е за хора с клаустрофобии, защото дърветата почти през цялото време образуват тунел, го препоръчвам като един от най-красивите зиг-заги, които може да направите на север. Като преодолеете планината, продължавате по главния път с възможна отбивка към Клисурския манастир. Иначе следвате табелата за Монтана през нов низ села и огромни полета отстрани, в делечината на които се виждат снежните върхове на Стара планина. Толкова е зелено и просторно, че душата ти изхвръква.


Малко преди Монтана вдясно ще видите водна площ без никаква табела, която Google Location ще разпознае като комплекс Сините езера. В момента тук е диво, спокойно и населено с гнездящи щъркели. В лабиринта от алеи, превзети от трева и дървета, ще различите и основите на малки бунгала, отдавна изгубени във времето. Предстои ви още една водна отбивка – язовир Огоста. Много е красив, но около безопасността му се водят дебати от години и дори днес тук се мяркат хора от Гражданска защита. След като го обиколите от запад, пътят ще ви отведе към села, в които няма почти никакъв признак на живот. Но пък има ред отбивки за манастири, както и за Чипровци, който е не само град на килими, но и средище на католиците у нас.


Интересно е как близостта на границата се е отразила на архитектурата по този път. Сходството с домовете на съседите ни личи най-ясно в село Долни Лом с неговите невисоки къщи с много и огромни прозорци, насочени към улицата. По-нататък селата стават все по-населени и оживени. Спрете за миг в Боровица, където може да си купите хубаво вино от едноименната изба. Село Извос пък е точно до Белоградчик и е пълно с къщи за гости – по-добре преспете тук, вместо в града, където има само един съмнителен хотел. Вила Маркашница например е за 10 души, но може да се наеме цялата – в момента излиза около 20лв на човек на нощ, има отделна кухня и сте оставени сами на себе си и на малкия басейн в двора. Преди да се завиете в леглото обаче трябва да видите залеза над Белоградчишките скали.


Белоградчик е малък, достатъчно е да се спуснете по главната улица, за да видите монополния соц-хотел, градската галерия и кафенетата, пълни с хора, които не бързат заникъде. Ресторантите са толкова евтини, че двама души взимат тристепенно меню за не повече от 20лв. В града има и интересен природо-научен музей, кацнал малко нависоко, но, разбира се, всички сме тук заради природното чудо на Белоградчишките скали и каменната крепост в краката им. Гледката отгоре е отвъд всякакви думи: феноменални скални късове в медно-червен цвят, високи до 200 метра и на 30км напред, а зад тях – простор, докъдето ви стигне погледът. Като една малка Аризона. Ако това е стотният път, в който ги виждате на снимка, нека сто и първият да е на живо.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.