Разни хора, разни думи


21 април 2016 текст Наталия Иванова
Общото между следващите четирима герои е, че са рицари на думата, както би ги нарекъл Сервантес. Подаваме им една и съща страница от неговия Дон Кихот, за да напишат своята blackout поезия точно сега – за Деня на книгата в събота. Преди 4 века тази дата е изцяло черна – на 23 април 1616 се разделяме и със Сервантес, и с Шекспир, но думите им остават и в това е смисълът на този ден. В писането и в четенето. Логично, задаваме на Матю, Капка, Петър и Николета още 4 въпроса, за да си представим как биха изглеждали, ако ги хванем в интимен момент с някоя книга. След кого, какво, кога и къде глаголът, разбира се, винаги е чета.

МАТЮ СТОЯНОВ a.k.a. Жлъч
рапър и копирайтър


Реди думи в името на две каузи – концептуално стегнатия рап, който прави като част от софийското So Called Crew, и качествената реклама, която излива от кутията си със сиво в агенция The Smarts. Зад гърба си има няколко албума и стабилната подкрепа на всеки, който вижда що за раздвижване предизвикват Жлъч и останалите "така наречени".

Кого? Вонегът и други гении.
Какво? Главно абсурд, защото е реален.
Кога? Когато наистина ми се чете.
Къде? Вкъщи, за да не се разсейвам.


КАПКА КЪНЕВА
художник и оформител на книги

Запознава се с книгата, когато тя е най-уязвима, направо съблечена. После я слуша внимателно, за да я прибере върху страниците и между кориците, които й пасват най-добре. Не се притеснява да използва ножици, за да създава нестандартни обеми и форми за книгите с по-смело лице. Работи с Панорама, Алтера, Жанет 45, Обсидиан и други издателства, а междувременно преподава занаята си в НХА.

Кого? Казандзакис, Маркес, Брох, Доктороу, Селинджър, Амос Оз, средновековна азиатска поезия, българските символисти, френските сюрреалисти, старогръцката митология, приказки. С някои от тях ме е срещнала работата ми.
Какво? Вълнуват ме текстове, които ме връщат на самата мен, но също и такива, чрез които напускам себе си, за да заживея и чувствам като напълно различен човек.
Кога? Основно нощем.
Къде? В леглото или на бюрото, съвсем неглиже. Но също и в автобус, тролей, кола. Чета стръвно, буквално поглъщам текста. Напълно се отдавам на книгата, тя се превръща временно в моя единствена реалност.


ПЕТЪР ЧУХОВ
поет и писател

За последната си стихосбирка Сбогуване с нарцисизма търси погледа именно на Капка Кънева, а тя оставя на корицата разрез върху хартиено сърце, през който поезията му да диша. Думите му излизат в книга за първи път преди 20 години и до днес минават през различни жанрове. Извън полето на буквите организира трубадурски двубои между поети и свири на китара в групите Par Avion и LaText.

Кого?
Напоследък – Томас Бернхард, Амос Оз. Понякога – Георги Рупчев, Николай Кънчев. Винаги – Шекспир.
Какво? Освен обичайното – поезия, проза, драматургия – също есеистика и, колкото и да е странно, по някой стар учебник в каквато и да е област, ако случайно ми попадне.
Кога? Винаги, когато очите ми са отворени.
Къде? Навсякъде, но особено много обичам, когато остана да спя в някое чуждо жилище, преди да си легна, да взема случайна книга от някой рафт.


НИКОЛЕТА РУЕВА
редактор и маркетинг експерт


Един от хората, които създадоха читАлнЯта и досега се грижат за нея от А до Я. Прекарва доста от времето си там, но ако не я засечете, вероятно е в издателството, където работи като редактор. Когато я питаме какво й е на главата в момента, отвръща, че действа по различни проекти, но не може да ни каже нищо повече. Очакваме нещо хубаво и от тази мистерия.

Кого? Когото ми препоръчат и ми събуди интереса. В момента – Иво Андрич с дебюта си Ex-Ponto. По работа съм на Изумруденият град от Дженифър Игън – добър сборник с разкази, който ще излезе на български за Пролетния базар на книгата.
Какво? Напоследък по-леки и кратки неща. Прочитам, оценявам бързо, с две-три изречения, почти механично е.
Кога? Когато успея. Откраднато време, но не сред задачите и ангажиментите, а от мен самата.
Къде? Навсякъде: на големия диван в хола, в градския транспорт – обикновено на първа седалка, на поляна в парка. И най-любимото – на втория етаж в читАлнЯта. Обичам пуфа и в паузите да поглеждам през прозореца към Народния театър.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.