История на вещите: Белослава


14 януари 2016 текст и снимки Ирина Димова
От всички причини вече да чакаме пролетта, една е най-нежна за ухото – на 29 април Белослава ще пее новия си албум в Народния театър. Дотогава слушаме излезлите от него парчета, а за да зърнем отвътре нейния свят, се събуваме по чорапи. В един зимен ден, когато слънцето ни лъже кой сезон е, влизаме в дома й, за да говорим за вещите (и съществата), които са се свили на кравайче в сърцето й.


Скулптурата е голяма наша страст и един от талантите на съпруга ми Евгени. За тази фигура той размени хонорара си от една изложба. Тя свети – не само като изображение, но и като послание, а за да накараш едно дърво да свети, трябва да си много добър! Авторката Маргарита Пуева работи дърворезба, живее в Хага и ни е любима оттогава. Стана ни традиция и тук, и в къщата ни на морето всяка година да инвестираме в скулптура, искаме да създадем нещо като парк, по подобие на тези в Рим или Верона, защото имаме невероятни автори. Въпрос на гледна точка е да искаш да вложиш средства не в нова кола или къща, а в изкуство, което остава във времето, възпитава и носи наслада, каквато нищо материално не може да ти даде. Незаменимо е да минеш сутрин покрай торса на Майстора от Тодор Балкански или пък покрай Орфей и голямата дебела фигура, изящно сътворени от Павел Койчев, които те посрещат във Vilarte. Така и така реалността не отговаря на стандартите ни, по-добре да се стараем да правим това, което виждат очите ни, по-хубаво всеки ден.


Откакто сме се срещнали с Евгени, пътуванията ни стават така: аз казвам "хайде да отидем в Париж", а той – "не става, там не духа!", и заминаваме някъде, където има много вятър, много пясък, безкрайни плажове и май по-хубаво не би могло да бъде. Дъщеря ни Божидара също вече е запалена по дъските, а аз съм техния шерп – вдигам кайтове, свалям кайтове, пера неопрени, събирам такъми, приготвям чай и супи в кемпера. Докато те са в морето, имам достатъчно време за съзерцание и едно от нещата, които винаги ме изумяват, е че всеки пясък има свой уникален цвят. Интересно е как облика на едно място се крие в прашеца, по който стъпваш. После вкъщи поглеждаш към рафта и той те отпраща на някакво страхотно далечно място – уж е само шепа пясък в един буркан, а всъщност са купища спомени. Тук имам от Мароко: на Танжер пясъкът е каменист, а на половин час от другата страна на плажа, на Тарифа, най-южната точка на Европа, където се срещат два вятъра от двете страни на селото, е съвсем друг. Имам от Йордания, от Бостън, от един плаж на Лефкада, който е от чисто бял мраморен прах, и от Фуерте Вентура и Лазарете, където пък всичко е черно заради лавата. Сега установих с тъга, че листчетата с датите и държавата, които слагам във всяко бурканче, са избелели и за някои нямам спомен откъде са, а това е едно 18-годишно наблюдение...


Кулинарията ми е страст от 21 години. Първите ми две книги – American Barbeque и Американски домашни рецепти, са от времето, когато учех в Щатите. Днес вече всеки готви, но хората, които са били на масата ми, знаят, че имам много лично отношение към храната. Няма ден, в който да не готвя, защото така си отмарям, пиша текстове, слушам музика, изобщо много по-целенасочено правя нещо друго. Рецептите са ми тотална страст. Най-смешното е, че ги пиша нощем в тъмното, за да не се разсънвам и да не забравям, независимо дали заспивам на 24 kitchen или са мои. Така полу насън пиша и текстовете на песните си. После редовете са по диагонал, плуват насам-натам. Имам над 410 авторски рецепти, които още не са видели бял свят, но някога и това ще стане. Макар че в мига, в който книгата застава в библиотеката ти, нещо от чара й се губи... Аз вече трета година пиша едни разкази, в които героите са продукти и подправки. Един ден ще я докарам до край тази книга, но тя няма да е със снимки и рецепти, а с едни много вълшебни и щастливи герои.

За мен всичко, което слагаме в храната си, има значение, никога не е самоцелно. Вижте например чушките – има над 1020 вида по света и са пълни с великолепие. Въобще чушките са едно от най-върховните "събития" в историята на човечеството. Дори бях решила да правя вечеря в Ателие с изцяло чушково меню, включително десерта. Искам да ви споделя нещо, което се среща като родопска разядка, но тук пропускаш сиренето и имаш 10 сварени яйца и 6 опечени чушки. Правиш всичко на пастет с една горчица само – това е едно от най-съвършените неща за препечена филийка. Във всяка рецепта с чушка, с карамфил, с индийско орехче или с каквото се сетиш, се крият такива тайни, каквито мога да ти разкажа за една песен, да речем. Аз по никакъв начин не разделям музиката от кулинарното изкуство, защото и за него наистина трябва да си творец – да направиш чудо от празен хладилник.


Събирам магнити още от времето си в Щатите, както е и с кулинарните книги – няма град, от който да не си купя книга с рецепти и магнит. Обикновено взимам по един, трябва да е автентичен и с характер. Когато пътувам, ми е много важно да се губя из галерии, музеи и особено малките улички, където хората дават друг облик на града. Оттам купувам магнити, не просто заради туризма. Супер ценен ми е този от музея на Discovery Channel в Бостън, защото съм голям фен. Другият ми любимец е от Музея на технологиите в Мюнхен. Имам и цяла колекция магнити с веспи, която ми е много скъпа, защото тези скутери са една чисто европейска култура с нюанси от нещо култово, шейсетарско.


Тези двамата са Чопър и Ара. Кучетата са най-хубавото нещо в живота на хората, при това говоря за онези, взети от приюти или от улицата – те са най-възпитаните и най-толерантните, пък са и страшни чистофайници. Ара беше на 20 дни, когато я прибрахме. Дойде заедно с кучетата от квартала, които храним вечер, но я виждам, че хапва и не тръгва с тях, а остава под кемпера ни, на -20 градуса – една нощ, втора нощ... На третата я пъхнах в ръкава си и я прибрах вкъщи, да не ме види Евгени. Вече имахме две кучета и той много ми се скара, но на следващия ден като я видял пак в кашончето, което й бях изнесла навън, ми звънна и каза "да знаеш, имаме си трето куче". Оттогава, вече три години, никога не се е изпишкала вкъщи. Истинските кучкари знаят, че не е важна породата, а обичта. Обичта, която носи едно куче, е безвъзмездна и безусловна, тя е само даваща, и от двете страни. Нашата Божидара расте от бебе с три кучета вкъщи и това възпитава отношение, отговорност, дисциплина, които после са важни за твоите личностни отношения с хората. Затова бих казала на всеки да си вземе куче от приют – не струва пари, само малко внимание. И място под покрива ти, не на двора на каишка.


Първата ми среща с Alessi беше, когато моята свекърва Грети – много красива и деликатна жена, ни подари за сватбата тирбушон-човече от тази италианска компания, създател на страхотни неща за дома. От едната му страна има знак спатия, от другата – купа, и до ден днешен това момиче стои на първия рафт в дома ми. Затова и сега се включих в кампанията В хармония с добрия вкус, която правят OMV, на драго сърце. Беше естествено продължение на срещата ми с Alessi, а в поканата да бъда техен посланик намерих нещо, в което веднага се припознах, но не като домакиня. Въпреки че непрекъснато купувам чинии заради уюта, който ми създават, като естет и артист всъщност ги взимам заради красотата – като тази на музиката, която правя и която е моя идеология. Бих отговорила по същия начин като Франк Лойд Райт, когато любимата му го пита защо е купил два рояла, на които дори не може да свири, а и дължи пари на целия свят – защото ми е много важно да съм обграден от красота.

Кампанията В хармония с добрия вкус на OMV и Alessi продължава до 21 февруари или до изчерпване на количествата. В нея при зареждане във веригата бензиностанции, събирате точки, с които можете да купите на място промоционални продукти на Alessi с отстъпка.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.