Песни за огън и лед


8 октомври 2015 снимки Петър Колев
Докато в края на август някои лежахме по къмпингите в Халкидики, нашият приятел Петър Колев извади трекинг обувките, гетите и сноуборд якето и тръгна към Далечния Север. Вулканите, гейзерите и извънземно сините ледници на Исландия и Гренландия са само част от историята му, която започва така...


"Ако не ви харесва времето в Исландия, просто изчакайте пет минути". Едно от първите неща, които направих с пристигането ни беше да си купя тениска с този надпис. Абсолютно точно е – за няколко мига тук се сменят вятър, дъжд и слънце. По това време на годината не е непоносимо студено, дори прилича на нашата есен, но вятърът е страшно досаден. Имаше моменти, когато силата му беше направо ураганна. Веднъж направихме грешката да оставим палатките си в предния къмпинг за два дни и когато се върнахме да ги вземем, бяха изчезнали без следа. Добре, че попаднахме на един норвежец, който ги беше гонил в близкото дере, докато ураганът си е играл с тях, и така си ги прибрахме.


Има ли нещо по-страшно от вятъра тук? Да – исландският език. Местностите, улиците и градовете са с умопомрачителни имена, няма шанс да ги произнесеш правилно. В началото опитвахме, но местните ни гледаха в недоумение, така че после само им посочвахме имената върху картата. Заради този проблем дори успяхме да се загубим във вътрешността на страната – шофирахме дълго, търсейки някаква местност, чието име се изписва с 10-15 букви. Уж се движихме точно към нея, но в един момент забелязах, че последните пет букви са различни и трябваше да правим обратен завой.


Каквото и да сте чували за исландската природа, не можете да си го представите. Тя е като жив организъм, навсякъде си заобиколен от топящи се ледове, активни вулкани и гейзери, от които се вдига пара. Всичко се променя постоянно, днес нищо не е същото като вчера – дори мъхът върху вулканичните скали сега е зелен, а малко по-късно е станал черен. Водата извира отвсякъде – за няколко дни можеш да видиш хиляди гейзери, поточета и огромни водопади, а черните пътища, по които се движиш, са пресечени от десетки реки. Исландската Синя лагуна е нещо, което не искаш да пропуснеш – затворена е между група вулканични скали с червен цвят, контрастиращ неземно с наситено синята топла вода, в която можеш да прекараш часове наред.


Още с пристигането в Гренландия разбираш, че има повече разлики с Исландия, отколкото прилики. Островът е гигантски и изключително слабо населен, съответно градовете са дори по-малки – лесно можеш да попаднеш на селище сред фиордите, в което живеят 50 или дори 20 души. Сред населението няма почти никакви скандинавци, срещаш само типичните местни жители – инуитите, които мразят да им викат ескимоси, но всъщност изглеждат точно като тях. Напливът от туристи в Исландия е сериозен, но тук все още липсва и е по-спокойно и диво. Асфалтови пътища почти няма – има само кратки отсечки, които свързват определени места, така че придвижването става или с джипове, или по вода и въздух.


Времето е по-стабилно, чак неочаквано топло – дори имаше комари! Иначе фауната се изчерпва с бели мечки, полярни вълци и малко овце, а растителността е доста оскъдна. По въздуха в Гренландия бързо усещаш, че си много, много на север – той е несравним с нищо друго и по някакъв начин създава измамно усещане за разстоянията. Всичко ти се струва съвсем близо, докато всъщност е доста далече. Един ден гледахме парче лед в далечината и един местен ме попита на колко километра смятам, че е. Бях подготвен и казах 4, макар да ми се струваше само на 2, а той обясни, че е на цели 12 километра от нас.


Ледът в Гренландия е много повече, отколкото в Исландия. И е толкова син, че изглежда нереално. Във фиордите няма вълни, ледените късове – в милиони невероятни и неповторими форми – просто стоят във водата и от време на време се обръщат, почти без звук, бавно и грандиозно. А някъде там, по средата е Голямото бяло – истинска пустош, един гигантски ледник, надхвърлящ размерите на Испания или Германия. Колкото по-близо успееш да стигнеш до ледниците, толкова по-добре. Ние направихме няколкочасова разходка с корабче от времето на Втората световна, използвано да транспортира учени за различни експедиции. Докато гледахме големия ледник и късовете, които се отцепват от него, капитанът извади буца лед от океана, разби я с метален инструмент за одиране на тюлени, напълни няколко чаши и сипа отгоре мартини – това е северното гостоприемство!

Трекинг пътуването до Исландия и Гренландия отнема две седмици, 4 дни от които отиват за самолетните полети и прекачвания. Групите са от минимум 4 човека и имат български водач, познаващ местните условия. Оферти ще намерите на bgtrekking.com, thousandvoyages.com и въобще в Гугъл, като потърсите "трекинг Исландия".


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.