По пътя: Широка Лъка - Гела - Рожен


27 август 2015 текст и снимки Ирина Димова
Когато август се прави на ноември, да се събудиш в борова гора е доста по-приятно, отколкото на пясъка. Затова този дъждовен уикенд сме в Пампорово – на лов за гледки с история, кристален въздух и първата чаша червено вино за сезона (е, колко да сме подранили?!).


Дестинацията ни е песен – хем е достатъчно далече от града (на почти 4 часа), хем има много места за съзерцаване, които се достигат и пеша, и на колела. Ние сме на четири (ей, не спира да вали!), които след 16 километра ни дотъркалват първо до Широка лъка. Наши и чужди туристи са заместили учениците от фолклорното училище по калдъръма между родопските къщи в класически стил. Изненадващо слънце скоро ни настанява в първото кафене на главната да попиваме пейзажа от другата страна на реката: полуразпадналото се килийно училище стои все още достолепно в двора на църквата Успение Богородично, построена само за 38 дни и изографисана от ръцете на хората, които дават смисъл на тази дума – братята Зограф. Дори да пропуснете останалите къщи-образци на местната архитектура, не подминавайте Капитан-Петко-Войводовата – за да разберете, че капитан, признат от Гарибалди и Скобелев, не се става само заради песните и мустаците (а заради брадата – изобщо). При добър жребий, може и с каба гайди да ви изпратят.




Като стана дума за гайди, надсвирването в съседното село Гела е минало през първия уикенд на август, но ние взимаме 6-те километра по завоите и само заради гледката. Дори в навъсен облачен ден, на която и махала да се покачите, ще получите достъп до убийствена панорама към планината отсреща с гъсти гори и нагушени между хълмовете селца. Въздухът упойва силно, наравно с приказките, които местните теглят като сладък локум. От тях ще научите легендите за черквата Света Троица, вдигната на мястото на стар манастир, и откриването на гроб, в който с всичките си атрибути бил погребан вероятно самият Партиарх Евтимий. И както във всяко родопско село, в Гела ще ви кажат, че точно тук вероятно е роден Орфей, който слязъл да търси Евридика в близкото Дяволско гърло.


Ние обаче нямаме среща с нимфата и тръгваме в обратната посока – нагоре към обсерваторията на връх Рожен, протегната право към звездите от своите 1750м. Облак, гъст като каймак, ни пречи да потънем в панорамната гледка под краката си, но оставаме хипнотизирани от силуетите на боровете, гигантския телескоп и – тотално вън от контекста – малък каменен парклис, поникнал в основата му. Оказва се, че той е кръстен на местността Свети дух, върху която е построена обсерваторията. Барачката за сувенири и кафе не работи, но научната дейност в най-големия действащ комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа кипи във всевъзможни направления – нищо че затворените прозорци и пустите алеи отвън сякаш казват друго. Препоръката ни е да планирате визитата си тук поне ден-два по-рано, да се ориентирате за интересни небесни явление на nao-rozhen.org и да се запишете, като трябва да се съберете поне четирима. И нямайте грижи, бингото е пълно – наблюденията са по тъмно, но пак ще ви остане време да се приберете за дълга вечеря, на която да обсъдите кой какво е видял през шпионката към небосвода.




Онази песен за летния дъжд, бликнал в миг и отшумял, е пълна лъжа в нашия случай, така че си обещаваме да дойдем пак насам за Снежанка, Смолянските езера и Чудните мостове. И този уикенд обаче не ни е лошо – наред са камината, червеното вино и сладките приказки. Лека нощ!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.