На 3000 метра от земята


13 август 2015 текст Ирина Димова, снимки Ивана Стоичкова
200 км/ч по магистралата са лудост. Да летиш с тази скорост директно към земята, докато въздухът свисти в бузите ти, е велико. Така казва Ивана, която скочи с парашут миналия уикенд – спускаме се с нея от ръба на самолета до полето в село Ерден, за да предадем ехото от тръпката.

Скокът в този парещ августовски ден е тандемен, така че опасността за живота е практически под нулата. Съпругата на инструктора Георги обаче всеки път преживява полета му по вертикалата със свит на възел стомах. Защото при този тип скокове свободното падане е най-дълго, около 30 секунди – половин минута, която тече като половин век, заради мисълта, че парашутът на Георги може и да не се отвори.


"Страх ме е, че може да ме е страх", казва ни Ивана няколко дни по-рано, когато удря часът да кешира подаръка за рождения си ден – скок от 3000 метра в небето над монтанското село Ерден. На летището в полето, където са паркирани две малки самолетчета за парашутни скокове, усещането се размива от времето – до полетът й остава цял час след инструктажа и слагането на автограф върху декларацията "ако нещо стане, аз съм си виновна".


Междувременно във въздуха се раздиплят поне десетина парашута – някои на спортисти, които тренират приземяване в цел, други на свободно попаднали тук желаещи да се почувстват птици поне за няколко минути. Всички разговори се въртят около летенето и атмосферата бълбука от вълнение кога ще дойде твоят ред. Тогава вече страхът окончателно взима решение и излита за някоя друга далечна дестинация. За Ивана е време да натисне копчето на асансьора нагоре.


Закопчана в гащеризон и обучена в каква поза да застане при скока, за да се сглоби плътно с тялото на инструктора Георги, тя вече е в небето. Докато самолета се изкачва бавно до трите хиляди, няколко парашутисти падат като круши от по-малка височина. На борда цари спокойствие – ако някой вдигне пулса повече от очакваното, ще бъде един от редките случаи на надценил себе си човек, отказал се на ръба.




На този ръб сигурно е зловещо, когато си сам. В тандемния скок си като ваденка, залепена за гърдите на опитен скачач – той е пилотът, ти просто се возиш. Докато виси от самолета, мислейки единствено за правилната позиция на ръцете и краката си, Ивана вече е малка точка върху небосвода. "Първите секунди са хаос – не знаеш къде е горе и къде долу, усещането е сякаш те обръща вълна в морето". След това човекът на гърба й поема контрол и 30-те секунди еуфория, която нашата парашутистка нарича душевен оргазъм, започват да текат.


"Всеки трябва да скача с парашут – поне веднъж в месеца!" е първата мисъл, която изплува в главата й при скока. Защото чувството за тотална свобода и изритване от зоната ти на комфорт, буквално ти дава криле. За миг дори се надуваш, че си Баумгартнер, който скочи от стратосферата. Не ти остава друго, освен да крещиш от кеф и да забравиш за всички дреболии в живота си долу. Скоростта е гигантска, но отвесният път е толкова дълъг, че земните шарки на килима под краката ти почти не се увеличават.

Когато парашутът се издуе под въздушната струя се превръщаш в перце от глухарче, което плавно се рее към полето, разказва Ивана. Ако идваш за адреналина, бавната разходка надолу дори леко ще те отегчи, но пък може да използваш тези десетина минути да щракнеш няколко спомена. Това тук не е малкият пейзаж от прозореца на самолета към Берлин – това са 360 градуса красота, погледнати от купола на света.


Долу на тревата се сещащ, че е август и хладната свежест е останала безкрайно високо. Връщаш се в реалността, но еуфорията идва на нова вълна. "Щом се разопаковах, веднага грабнах телефона да звъня на всички и да викам "скочиииих" в слушалката". Някои й казват "ти си луда", други нямат търпение да бъдат в гащеризона, който тъкмо е съблякла. Ние сме от вторите – нищо, че един скок няма да промени живота ни, както ни обяснява Ивана. "Ако разчиташ това да те намести и преобърне и утре да си друг човек, ще останеш разочарован. Скокът е уникално преживяване, но от себе си не можеш да избягаш никъде – нито във въздуха, нито под водата". Roger that! И все пак ние кога?


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.