По пътя: Селата на Странджа


13 август 2015 текст и снимки Ирина Димова
Няколко облака в небето и карта в ръката – нищо друго не ви трябва, за да завъртите волана към Странджа, ако сте на морето, но ви е писнало от нажежен пясък и маси със салати. В четирите села по нашия маршрут ще намерите всичко, което тази магична планина пази в пазвата си като жълтица.


Кости

Качвате се в колата и потегляте към Царево, но на колелото пред входа му размисляте и продължавате вдясно. 25км по-късно вече сте в старо село на гръцки преселници, което си личи – по най-голямата църква в Странджа с уникални резби и икони и малкото оцелели къщи с отличителна архитектура, въпреки ноктите на разрухата върху тях. И нестинарството тук още е живо. Танцът върху жарава е бил потомствен ритуал в много семейства, но днес местни нестинари няма да видите. През последните два века, покрай войните, десетки костичани се местят в Гърция заедно с обичая, но от 2005 се завръщат през май – всяка последна неделя от месеца правят нестинарско шествие до най-святото място, Голямата аязма във Влахов дол. Ние хващаме горещите стъпки през август. Обредът е чак вечерта, но и по светло площадът е готов с разстлан пясък и подредени трупи. Чичкото със синия захарен памук и бабата с китайските венчета също вече са на пост – панаир е все пак. По съседните улички пък събират вход за трип до близкото минало на развлекателната индустрия – билярд-пилон-дансинг-бара е до селската кръчма и още от Царево мирише на соц. Подминете без да дишате и готово.






Българи

Вливате се обратно в пътя за Малко Търново и скоро сте в селото с най-нашенското име. То е и единственият ни фолклорен резерват, запазил непокътнат нестинарския обичай и българското си население, въпреки безкрайните преселения около установяването на границите. За нас сега празникът отдавна е отминал – случва се в деня на Свети Константин и Елена, 3 срещу 4 юни по стар стил. Центърът на площада обаче винаги стои запазен за огнения харман – да не се губи дирята. За да се разходите из нестинарските места наоколо – параклиса, аязмото, къщата на Светока, църквата и музея, просто питайте и всяка ръка ще ви посочи. Ако си падате по камък, наоколо има останки от древен път (наричан Калдъръма), могили, тракийска и късноантична крепости. Заслужено вкусната почивка след това е в кръчмата зад църквата. Поръчайте си каквото хапват местните (без шишчета и мляно месо) и отпуснете погледа върху отсрещните хълмове на Странджа – надиплени са като картичка, всеки със собствен нюанс на зеленото, тук-там се червенеят покриви, а при късмет, преминават и ниски облаци. Вълшебство.




Фазаново

Тръгвате от Лозенец и след 7км път, виещ се из лека гора, стигате площад в стил Аризонска мечта – със селски хоремаг с единствен фон, небето. Настройте околяра за още две странни гледки – добре поддържана църква зад импровизирано баскетболно игрище и необичайна къща, която изпъква сред обичайните си съседки с особени мотиви в процес на (де)конструкция. Нямаше кого да питаме какво й се случва, затова останахме с призрачно-приказна мъгла в главите. Селото, курдисано на висок хълм, е благословено с феноменален изглед към планината и морето и пресен въздух, който дробовете гълтат жадно. Кредитът за всичко това е на Александър Стамболийски, който преди около 90 години разрешава на бежанците от Беломорска Тракия да изсекат няколко дъба и да се заселят на територията на дивите петли – гората тук е била пълна с тях, затова преди мястото се е казвало чифлик Хорозлар, от персийски. Всички помнят и благодарят.






Бръшлян

Завоите и енергията на планината ни увличат чак до Сърмашик, днес вече Бръшлян. Това е може би най-популярната дестинация за селски туризъм в района – въпреки кофти настилката по пътя, която може да се избегне, ако поемете от Приморско към Малко Търново. Селото е автентично, хайдушко и гостоприемно – още преди да слезеш от колата ти е ясно, че тук всички до един са потомци на четници и историята около Преображенското въстание е част от семейния им албум, не от учебника. Има килийно училище, параклиси, църква с камбанария (вкопана по турския канон, но на мястото на тракийско светилище), автентични къщи с различна степен на запазеност (в една от които е спал Левски) и много исторически места за разходки в околността (като Петрова нива, параклиса Св. Петка с аязмо и лековита кал, долмени и тракийски могили). Ако не приближаваше вечер, щяхме да кажем нещо и за вкуса на кафето, но засега оставаме само с мириса му – наситен и истински по странджански.






 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.