Дестинация: Дизайн туризъм


25 юни 2015
Миналия петък след работа заминахме за Пловдив, за да преживеем един уикенд от One Design Week. Не ни стигна, разбира се, но беше достатъчно да запали искрата, която сега предаваме към вас. За два дни опитахме няколко изложби и пърформанси, главозамайващ мапинг на площада, уиски и вечеря в Капана. Падна ни се и най‑силният жокер – Вито Валентинов като фестивален гид.


21:00. Пристигаме. Първата спирка е небето над главите ни. Няма как, гларусите повдигат погледа заедно с планетарния въпрос защо са избрали да живеят тук – заради рибата в Марица и на Гребната база, ето защо. Всъщност в Пловдив тези дни ще гледаме често нагоре. Започваме от високите етажи на бившия Партиен дом, превърнат в платно за най-готиния градски мапинг, в който сме участвали. Именно участвали, защото със свалянето на приложението Cnnctr всички на площада се превръщаме в подвижна точица върху стената срещу нас. Заедно сме, говорим си, гледаме и настръхваме по малко. Два час по-късно правим три крачки вляво към Операта за откриващото парти – от пода до тавана тук пък зяпаме визуалната игра на Melformator.


Ефектът от партито още се усеща на другия ден, когато минаваме под фестивалните флагчета, провесени от прозорец до прозорец в Капана. Срещата ни с Вито е под тях – всеки ден от дизайн седмицата той се отбива в галерия Plovediv при инсталацията си Баланс, за да ни напътства кое как се случва. Да започнем от там, че темата на фестивала е пост-дигиталното. Интерпретации на понятието има много, за Вито означава връщане към живото. Затова в неговата работа Баланс се постига в комплект с друг човек, с който вместо дигитално, общуваме на фини физически честоти и с едва доловими докосвания се срещаме в центъра на свръхчувствителна везна. Нашият екип се оказа прецизно балансиран, ако е удобно сега сами да се тупнем малко по рамото.


Вече сме на път към първата изложба от белия списък на Вито, който е тук от няколко дни, за да изживее целия фестивален Пловдив. Жива пръст на Рая Стефанова (с направените от пръст съдове, които оживяват на бактериално ниво при капването на малко вода в тях) го е впечатлила почти инстинктивно: "Допада ми този минимализъм – без много обяснения, разбираш идеята на съдовете само от формата и материала". От земното и тъмното продължаваме към ефирното и светлото – при лампите на Джорди Канудас. Вито ни води тук заради магията на трансформацията, която се случва пред очите ни: крушките се потапят бавно в езерца боя, за да се получат различни оттенъци и дизайн, близък до ръчните процеси. Същата вечер ще срещнем пак бурната къдрава коса на Джорди, докато презентира със смешни снимки работата си – като на шега, и с това ни става още по-близък.


Ориентацията в Пловдив не е лесна работа, но поне таксито между всеки две точки из центъра и околността излиза между 2.25 и 3.15лв (стотинките не са майтап, шофьорите връщат ресто до жълти монети). Добираме се някак до ГХГ Временна експозиция за голямата изложба на фестивала. На втория етаж е светло и бяло като в лятна вила – тук са платната музика на Жанет Сирмай. Тя изрязва традиционни унгарски шевици на хартия и ги прекарва през малки латерни, за да се превърнат в музика – може да е трудно за обяснение, но резултатът е вълшебен. Докато разглеждаме, жена с лека усмивка стои наблизо и наблюдава нас. Протягаме ръка и се оказва, че тя е самата Сирмай. "Ето това е – влизаш в галерията, срещаш артиста, обменяте идеи или просто се запознавате. Затова харесвам този фестивал", казва ни Вито по пътя към следващата локация – Баня Старинна.




Високият й таван е естествен стенопис, създаден от времето и влагата. Фиксираме се първо в него (силно е, ще видите), преди да разгледаме работите на млади балкански дизайнери, позиционирани в Баня Старинна. Тук са и видеата от проекта Щрих и стих, които Вито е пропуснал в София, а сега ги гледа по най-добрия начин – след два фестивални коктейла сюрреалистичните видеа на Борис Праматаров и Борис Десподов в малките помещения с дупки на тавана към слънцето стават още по-хипнотични.


Най-сладкият десерт на фестивалния ден е в малките турски ресторанти в Капана. Вито ни води тук, защото с влизането и да не си гладен, избираш голямата порция – подправките във въздуха работят! В контраст с експресната ни обиколка хапваме поне час, докато покрай масата ни минават бавно доволни нахранени групички. "Веднага се познава, че са пловдивчани – тази лека стъпка няма да я видиш в София", казва нашия гид. Сега остава само да изпием по бира в Котка и мишка – новият крафт бар, за който и София вече говори. Пред големите витрини обаче е претъпкано и нашата вечерна бира ще трябва да се трансформира в сутрешно кафе. Е, да не се напрягаме, в Пловдив сме все пак. А и винаги можем да се преместим за питие във фестивалния поп-ъп бар Ядрото. Той ще бъде там и другия уикенд, елате да продължим – първо закриваме Седмицата с парти с Nomi Ruiz в петък (26 юни), в събота (27 юни) ставаме за форумния ден, а в неделя сме на дизайн базар. Тежко е, но ще се справим някак, вече сме половин айляци.


Оne Design Week е в Пловдив, от 19 до 28 юни
Пълната програма е на programata.bg и edno.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.