Точки на охлаждане


18 юни 2015 текст Севда Семер, снимки Мая Козарова
Вече всеки уикенд търсим място, поне с няколко градуса по-студено от града. На тези три кракът ни е стъпвал няколко пъти, така че ви навигираме нататък без притеснения. Маршрутите са недалече от София и са идеални за един ден, а елементът, който ги обединява, е най-желаният в момента – вода. И то течаща.


Златна Панега
Загряваме с един лек терен – екопътеката Златна Панега е така полегата и приятна, че няма да усетите как десетина километра минават под краката ви. Стигаме до нея по пътя към Плевен, после завиваме към Луковит и на излизане от града стигаме до паркинга с дървената табела, която обявява началото на пътеката. От тук слизате по едни измамно стръмни стълби, но съвсем скоро пред вас се открива равната пътека. Успоредно тече река в характерен синьо-зелен цвят, а маршрутът често води директно над нея по дървени мостчета. Един голям бонус тук са дървените беседки, които ще видите по пътя – районът е шест плюс за пикник. Оглеждайте се и за местата, на които можете да си потопите краката в литрите прохлада – не бихме препоръчали плуването, но и това стига.


Божи мост
Официално има два варианта да стигнете до тук, но след като миналата година направихме грешката да тръгнем с колата към Лиляче (където черният път е твърде екстремен за ниски автомобили), сега препоръчваме да минете към Чирен. Отбивката за Божи мост е вляво от пътя малко преди табелата на селото (включете GPS-а, за да не се лутате излишно). Щом слезете от колата, пътеката ще ви отведе надолу и скоро ще се озовете точно под Божи мост – скалното образувание е неочаквано високо и с мащаб, който спира дъха в гърлото. Когато му се наситите, може да изследвате смело и нататък – пътеката ще ви отведе до вирчетата в местността Тиганчето, където сме виждали и хора по бански. На места става доста дълбоко, така че се чудим дали в момента водата няма да е ледена – сигурно ще се престрашим през август.








Ждрелото на Ерма
Карайте към Трън, нататък вече има доста табели към местността, която е само на километър. След като минахме момента с пътната навигация, идва трудната част – какво да кажем за екопътеката, която само тази година сме посетили вече два пъти, при все че сезонът едва започва? Река Ерма се промушва през внушителни скали, докато ние седим на дървения мост над нея и не откъсваме поглед. Е, поне за известно време, после тръгваме нагоре по стълбите и стигаме до изкуствено създаден скален проход (погледнете към "тавана" и ще видите дупките от динамита). От него се катерим още по-нависоко, докато стигнем до върха и кацнем на някоя от наблюдателните площадки. Тази гледка чакахме цяла седмица.






 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.