Десет истории от Петък


30 август 2018
© Creative Visual Solutions

Какво празнуваме, когато рожденикът е бар? Собствената си история с него, мислим си, преди на 5 септември да полеем първите десет години на Петък със следобеден концерт на Колодрума в Борисовата градина, последван от вечерен в Mixtape 5. Летописи за този ден също ще има, но преди да ги добавим към общата хроника, се подготвяме за празника с друга – от изминалите години, които десет героя на бара събират за нас в няколко реда.


Раковски и Гурко – кръстовището, което по случайност е адрес и на моя дом, се оказа кръстопът на нощния живот в София. И докато изборите къде да отидеш са много, моята посока най-често е към Петък вече десетина години, а разстоянието от нас до бара се превърна в почти интимно преди около две. Тоест, ако денят е вторник, а музиката е в ръцете на някоя любима банда, е много вероятно саундчекът по-рано да е нахлул през балкона ми, заварвайки ме по халат. А още щом бутна вратата и ме залеят бийтовете на някоя фънкарийка, усещам, че вратовръзката на ежедневието е разхлабена и лети към купчината себеподобни. Може би там ще обърна по едно със стари муцуни или нови лица, ще поджиткам джага на по бира или ще предпочета интровертно да посръбвам в ъгъла, наслаждаващ се на цялата пъстра картина – няма значение, защото Петък не е точно бар, а институция, а границите му не се побират в което и да е помещение.


За бар Петък чух за първи път преди няколко години, тъй като една от приятелките ми твърдеше, че там ходели много готини момчета и ставали страшни купони. Уви, не успях да се уверя в правотата на думите ѝ, преди да го затворят, и за мен "старият Петък" си остана неосъществена мечта, което пък предизвиква неодобрителни погледи и цъкане с език от die hard феновете и до днес. След възкръсването му на новата локация обаче изкупих греховете си. Конкретна история дори не мога и да имам, защото всичко се слива в разноцветна мозайка, състояща се от щури рождени дни в сряда, готини концерти във вторник, празнуване на новородени в неделя, лежерно близане на рани и сглобяване на спомени в понеделник, афтърпартита в събота, когато сме направили грешката да отидем някъде другаде и не се чувстваме у дома си, дневни бургер веселби в петък и... изобщо бар Петък е за всичко и всички!


Едно от най-хубавите неща на бара за мен е любовта, която витае в него. Тя е завъртяна в много различни посоки. Едни са влюбени в цветните бутилки на рафта, други – в бирата, трети – в себе си, четвърти – в това да продължат някъде другаде след 6 сутринта. Да се запознаеш с нов човек, да се скараш с приятел, да не помниш нищо, но да знаеш, че е било любов. Да искаш да възстановиш спомена, но всъщност да не си сигурен, че ще ти хареса. Влюбен в ръчките на джагите, във всеки играч поотделно, в жълтите топчета, защото белите се хлъзгат. Влюбен в патето космонавт, защото ти си го подарил. В барманката с черна коса, в колегата ѝ с черна брада и татуировки... Да, мисля си, че за мен водещото е любовта.


Когато бях малка, брат ми, който е по-голям от мен, ходеше в Порно всеки ден след работа, а щом го питах къде е, той казваше "в бара". И аз си предствях, че това да си имаш бар е мега яко и някак важно. Изведнъж аз вече също работех и през 2008 се появи и моят – Петък. Когато някой ме попиташе къде съм или какво правя, отговарях "в бара съм" и нямаше нужда да уточнявам повече. В този момент разбрах защо е важно – не защото е яко или защото си на 20 и искаш да се забавляваш, а защото там се чувстваш като у дома си. В този бар смених много работи, създадох приятели и врагове, влюбвах се и се разделях, преживях най-трудните моменти в живота си, но най-вече имах място, където да отида, когато не исках да бъда сама. Благодаря на Радо, когото обичам безкрайно, и на Киро за това, че промениха не само София, но и мен самата. Long live the bar!


Любимото ми нещо е, когато някой ми каже "старият Петък беше друго". Шансът да започна този спор е минимален и в повечето случаи казвам "да" без много да го мисля. Това със сигурност не звучи рицарско, но отдавна спрях да се бия с мелници. Последните 10 години ме научиха, че да спориш за музика е като да стреляш в тъмното – всеки e прав за себе си. Да, старият бар Петък беше около четири пъти по-малък, шест пъти по-тих и осем пъти по-неизвестен. И дотам. Идеологията не се е променила. С монашеско спокойствие и приветливост барът събира хора от всички слоеве, работи в понеделник не по-слабо от четвъртък и все още никой не може да каже със сигурност каква музика се пуска в него. И защо? Защото бар Петък е момент, както името му е ден от седмицата. Отиваш и го оползотворяваш, знаейки, че все нещо ще се случи. И когато се случи, толкова се кефиш, че си способен и след пет години да кажеш "да, беше друго". С усмивка поздравявам всички хора, които са или бяха част от екипа. Всички те, с малко или много, направиха бар Петък друго.


Всичко започна след едно хипарско лято на Арапя. Вече бях редовен посетител, преди да започна да получавам и пари за престоя си там – просто сега трябваше да седя от другата страна на бара, да наливам питиета или да чистя пепелници. Петя и Неви ме въведоха в схемата и до момента използвам техния пример как да създавам вкусни смески от алкохоли. Беше супер проста мантра: направи го така, както на теб би ти харесало. След куп ремонти, приятелства, любови, пътешествия, експерименти и борба за световно величие, всичко преминало през призмата на спиртното опиянение, вече 8 години използвам наученото и го прилагам навсякъде в работата си. Ето ги и клишетата – историята трябвало да се помни? Как по-точно? Истината е, че харесвам повече автентичните истории, отколкото измислените. Барчето е пример за една истинска история. Готиното е, че и аз съм се намърдал някъде в нея и поне тя ще ме запомни.


Помня бар Петък още когато беше голям колкото апартамент. Безкрайните опашки за унисекс тоалетната, когато разглеждаш плакатите отпред, за да минава времето, и си мърмориш с приятелки, докато най-накрая дойде и твоят ред. Някои от най-близките ми хора в момента съм опознала именно там. Паметен беше денят, в който бях гост-барман и така хубаво погостувах, че после два дни не бях сигурна как се казвам. Ужас. Но поне беше смешно. Продължавам да си ходя там: късен следобед, вечер, когато и да е, защото знам, че винаги ще срещна приятел, ще си кажем пет приказки и с подскок ще се изстрелям към вкъщи с кеф.


Този бар е мястото, където винаги сме се чувствали като у дома си, а когато става дума за рисуване – като в ателието. Там сме били напълно свободни да предлагаме и реализираме концепциите си по стените, таваните, баровете, сърфовете и талисманите-патета. Още от времето на стария Петък имаше детайли – като седалките от лифта на Романски, скоростомера за топката на джагата, комбинацията на материали и растения с рисунките, музиката и въобще цялата атмосфера, които ни показаха колко разчупено мисли крюто на бара. Така съвместната ни работа прерасна в приятелство, а мястото става все по-лично и за нас. Дори беше домакин на графити батълите за We All Write през 2017, последвани от парти до рано, което е само пример за обикновените и необикновени краища на нощи, посрещнати в Петък.


Моята история с бара по всяка вероятност започва в някоя петъчна вечер преди 8 години. В летата, в които се прибирах в България и всеки ден ми беше безгрижен Петък и всичко вълнуващо тепърва предстоеше. Тогава това местенце, без да разбера, изигра роля в бъдещите ми житейски избори – с онова усещане едновременно за вкъщи и за далечни дестинации, което ми даваше, с всички хора и разговори, в които потъвах често там. И така, след няколко години и няколко намерени и загубени любови в моя любим отпускарски дом, се озовах на работа именно там. Благодарение на което се сбъдна мечтата ми: че удоволствието е работа и работата е... нещото, заради което да обичаш понеделник, точно колкото Петък. Историята ни е в своя подем и скоро най-вероятно ще се разходим до Луната заедно.


В Петък съм от ден първи – 5 септември 2008. Помня го отлично, въпреки огромното количество благини, консумирани през всички тези щастливи времена. Същата вечер срещнах случайно в "градината е Княжевска" моя колега от университета, която с изкусителна усмивка ми каза: "Ей, едни приятелчета отварят бар, искаш ли да дойдеш?". Оттогава все съм там – в центъра на София, при хора, които уважават качествената музика, подкрепят добрите артисти, готови са за щуро парти, без значение какъв ден е. И, уверявам те, могат да ти осигурят най-великия stage diving, съществувал някога. И да, ПЕТЪКчани вдъхновявят с идеите и волята на жълтото пате, готово да покори 5 океана и минимум 5 осемхилядника, при това с кеф и текила за всички. Наздраве и честита 10-илетка, бар Петък, да живей!

Юбилеят на бар Петък започва на 5 септември от 17:00 с концерт на Stereo MCs, TOMM¥ €A$H, Лого5 и DAYО на Колодрума в Борисовата градина и продължава след 23:00 в Mixtape 5 със So Called Crew, NDOE, SAVA и DoLittle
Предвиден е и безплатен транспорт от Mixtape 5 до бар Петък, където зад пулта са XONIC & Emil Prize
Всички събития са с вход свободен


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.