Бело и црно


2 ноември 2017 текст Никола Шахпазов
Пътуваме към Белия град на брега на Дунав и Сава, за да се потопим в изискания мрак на Nick Cave and The Bad Seeds. Междувременно съзерцаваме, разсъждаваме, преживяваме и фланьорстваме – както ние си знаем.


Докато пробваме да преброим колко пъти сме били в Белград, осъзнаваме, че особената ни връзка с него продължава вече 17 години. Знаете как е с дългите отношения – с времето неминуемо се променят, като понякога от тях порастват чудовища, а друг път се трансформират в нещо все по- и по-красиво. През 2000-та този град беше напълно различен от това, което виждаме в края на октомври 2017. Или може би тогава сме го гледали с други очи. Не ни е нужно дълго време обаче, за да си припомним кое винаги е било първото нещо, което ни кара да му се усмихнем щастливо – специфичната евро-балканска атмосфера, която не срещаме в нито един друг сръбски град.

Ключовата дума тук е еклек­тика. Откъм къщата ни в Нови Београд старата част на града прилича на Истанбул – сгради, стъпили върху други сгради, абсолютно незачитащи архитектурни правила, традиции и исторически периоди. От близкия, тресящ се под тежестта на преминаващите трамваи, мост пък напомня на Будапеща (но най-вече нощем). Докато се катерим по улиците към стария квартал, отново се сещаме и за унгарската столица, и за доста други централно- и източноевропейски градове, в които австроунгарското влияние се сблъсква с модернизъм, соц естетика и съмнителни като качество модерни намеси, за да създаде амбианс, напълно непознат на запад.


Когато стъпите в Белград, е важно да осъзнаете едно – този почти двумилионен град не се изчерпва с пешеходната Кнеза Михаила, водеща към крепостта Калемегдан, пред която Сава се влива в тихия (кафяв) Дунав. Неизбежно ще минете по нея, ще разгледате и бойниците, но за целия този пакет ще ви е нужен около час. Нашият съвет е очакван: не сядайте в заведенията по това местно Стъргало и изобщо – не му отделяйте много внимание. Дори по успоредните съседни улички ще намерите повече тишина, атмосфера и добри барове, отколкото ако следвате туристическия поток.

Вместо това седнете да хапнете на улица Скадарска – кратка, пешеходна, до голяма степен традиционна и населена единствено от кръчми и барове. Уви, и тя е доста туристическа, но пък яденето в повечето ресторанти си струва (пробвайте Шешир Моj), а ако я заобиколите откъм успоредната Цетињска, ще откриете страховити бирени места, винили, графити, скрити дворове и рокенрол до зори. Нас черните облаци постоянно ни гониха по петите, но ако уцелите по-добро време, не спирайте фланьорстването (тоест престорено безцелната разходка по французки). Пуснете се по голямата Кнеза Милоша, за да видите засукани, огромни стари министерски сгради плюс следи от опустошителните бомбардировки на НАТО през 1999, а после хвърлете поглед на абсурдно гигантската (и строяща се от години) катед­рала Свети Сава. Самата сграда няма стойност, но пък улиците в околността са тихи и достойни за часове бавно крачене по широките им и добре застлани тротоари.


Връзката ни с този град се променя, защото и самият той не тъпче на едно място. Напук на факта, че по време на благата си разходка може да попаднете на квартали, сиви като Дружба и потискащи като най-лошите гледки в Ниш (от които бързо бягаме на връщане), тази година Белград е равен на ремонт. Голям, повсеместен, пречещ на придвижването, но пък доста европейски ремонт, който разширява и подобрява пешеходните пространства, преобразява парковете и дава усещането за бъдещ комфорт. След година-две ще ни даде и още една добра причина да не късаме тази хубава връзка.

Докато ровим из грамофонните плочи в удобно скрит, но иначе широк музикален магазин до Цетињска, става ясно, че сме си казвали наздраве със собственика още през 2010 на концерта на другата група на Ник Кейв и Уорън Елис – Grinderman, но във Виена. Той обаче ни води по точки. Ще гледа Кейв за седми път в живота си – първият е бил пак тук през 1990. Това не ни пречи само след няколко часа да преживеем вълнуващо рокенрол/готик/наречете-я-както-желаете музикална литургия на един от най-великите фронтмени в съвременната музика, който напълни местната Kombank Arena почти до козирката. Армеец може само да мечтае.


В мразовитата утрин преди заминаването ни наблюдаваме пак спокойната Сава, вече будния Стари Београд отсреща и лъчите на слънцето върху Сабор Святога Міхаіла. Заканваме се следващия ни репортаж да се концентрира върху извънземните бруталистични гиганти от Блок 23, които стърчат в далечината, и изобщо върху соц архитектурата тук. Ясно е, с Белград скоро няма да се разделим. Наричаме го истинска любов.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.