Здраво, Скопjе


23 май 2019 текст и снимки Виолета Иванова
На границата с Македония не се чувстваш съвсем сякаш влизаш в чужда страна, но телефонът всеки миг ще ти го напомни с есемес за скандалните тарифи там. Последен шанс да смениш роуминг плана си за уикенда, преди да продължиш към Скопие – особено ако, като мен, тръгваш импровизирано и мислиш все да питаш интернет "а сега накъде?".


От София до крайната ни точка са 3 часа и половина с кола през КПП Гюешево, и от двете страни на което се движим по пътища в учудващо добро състояние. Да си сменил още в началото левовете си за денари (100-150лв стигат за уикенда, ако сте двама) е добра идея – минути преди да влезеш в Скопие, две къси магистрални отсечки си те подхвърлят набързо колкото да изстискат от теб няколко тол такси в местната валута или в евро, което се приема на доста места в Македония.


В жарък следобед паркираме пред квартирата ни в нова кооперация на ръба на центъра, от която се разкрива точно толкова странна комбинация от гледки, колкото сме свикнали да поемаме и в София: широк жп мост, микс от зелена планина и високи бизнес сгради в далечината и мини ромска махала в краката на блока, съвсем тиха и кротка, ако не броим хлапетата, вечно играещи насред кръстовището. Хазяйнът ни Кире, с когото до момента сме си писали на английски по навик, ни подава ръка със "Здраво", след което за ден и половина тук ще чувстваме откровено срамна идеята да говорим с когото и да било на нещо различно от български.


Кире се оказва изряден домакин: преди да сме питали, вади от джоба си карта на града, приглажда я на масата и маркира всичко, което може и трябва да поберем в днес и утре. Щом се стъмни, предлага да се "прошетаме" безцелно, за да опознаем града, но докато още е светло, ни праща нагоре към Водно – скопската Витоша, и Милениумски крст – 66-метров метален кръст, вдигнат на върха по повод 2 хилядолетия християнство, който по структура напомня на Айфеловата кула. Има и вътрешен асансьор, който да те качи на главата му за още по-широка гледка над града, но май никой никога не го е виждал да работи.


Да се изкачиш до тази част на планината е лесна и приятна работа: с кола или автобус се стига до началната точка на жичницата (кабинковия лифт), която те стоварва точно пред кръста. Ако се озовете в Скопие в празничен ден и по улиците няма пукнат човек, казват, че всички са или тук горе, или на море в Гърция – другата причина, освен влизането в ЕС, заради която Македония така се съобразява с южната си комшийка. Това ходене на пръсти обаче понякога ходи и по егото и нервите на местните, които никога няма да наричат страната си Северна Македония, като провокация ходят на мачове срещу гръцки отбори със стария си национален флаг (също сменен по южно настояване) и намират за голям майтап преименуването на статуята на Александър Македонски на Воин на кон. "Значи летището ни е Воин на самолет, а магистралата – Воин в кола?" е топ шегата по въпроса.


Няма начин да не сте чували за бурното строителство, което кипи тук от 2010 насам. Проектът за новото лице на града се казва Скопие 2014, защото трябвало дотогава да е завършен. Не е, понеже идеите на правителството нон-стоп растат, добавят се нови сгради, фонтани, паметници на национални герои (за компания на тези на цар Самуил и Тоше Проески) и мостове над Вардар, покрай които общата цена вече е скочила от 80 на 800+ милиона евро. Отблизо много от построеното изглежда крехко като ремонта на Графа. Дори настилката на места е същата и сочи колко изровено ще стане и при нас съвсем скоро.


Трябва обаче да се признае: от някои ъгли Скопие 2014 е доста фотогенично, а ако го нямаше, разходката из забележителностите тук щеше да се изчерпва с едно кале и един стар град. Хубав стар град – със симпатични пешеходни улици, фрашкани от албански магазини за евтини боклучки, скъпи бижута и претрупани бални рокли, малки кафенета и пекарни за страшен бюрек. Но все пак.


"Скопие 2014 целеше да вдиг-не националното ни самочувствие и туристопотока. Не знам първото дали стана, но второто със сигурност се получи", смее се Зоран – весел тип, който всеки ден събира групи от чужденци (и улични кучета, които знае по име) за тричасовия си безплатен тур наоколо. Разказва как миналата година Македония регистрирала милион чужди туристи. "В Гърция това би било тотална катастрофа, но тук населението е само 2 милиона, така че за нас е триумф." Една от шегите му е как за минути може да те пренесе от Скопие в Париж, Берлин, Лондон или Вашингтон – разбираш защо го казва, като видиш новите триумфална арка и паметник на жената борец за свобода, двуетажните автобуси и Държавната администрация с пентагонална форма, която още пази разноцветни следи от балоните с боя, мятани по нея при един от протестите срещу корупцията в държавата.


Ако има поне една оригинална идея от тази страна на реката, тя е в запазването на старата гара и превръщането ѝ в музей. Спасява я часовникът на фасадата ѝ, спрял в 05:17 на 26 юли 1963 като вечен спомен за земетресението, сринало града почти до основи и оставило много малко красиви сгради столетници, които днес лесно се разпознават сред старото бетонно и новото бутафорно строителство. Толкова години по-късно това още е може би най-голямата национална трагедия за македонците, а циферблатът си върши добре работата – напомня, че за минути може да изгубиш целия си свят, но и че ако веднъж вече си се вдигал от прахта, пак можеш да го направиш.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.