История на вещите: Ана Кременлиева


22 август 2019
Преди години започва да се занимава с графичен дизайн и това й носи удоволствие, но и другата й голяма любов – към модата – не спира да се появява. Така участва например в онлайн конкурс за редизайн на бяла тениска. Отношението й към този стар проект може да е вече негативно, обаче тогава отзвукът е достатъчно интересен, за да накара Ана да повярва, че е възможно да излезе нещо. Отива да учи моден и текстилен дизайн в Милано, а днес има собствена марка за бели тениски от японски памук, Yt-shirt. Което не е лесна работа: "да имам свой бизнес чопли много несигурности и страхове", но вместо да се съпротивлява на тези дълбоки размисли, потъва в тях и те я водят към темата за бъдещето на модата. Заради това влиза в нова платформа и онлайн магазин за устойчиви брандове, Kool and Konscious, където се занимава с подбора на марки. Сайтът трябва да тръгне всеки миг, когато се виждаме с Ана една сутрин и над солена лимонада с едри стръкове розмарин питаме кои вещи устойчиво присъстват в живота й.


Чинийките са Kana London, една английска дизайнерка. Много обичам да ги сервирам заедно, така че да изписват "Fuck love". Харесва ми чувството за хумор и липсата на свенливост, които се появяват напоследък – няма нужда да е вулгарно или плоско, просто е забавно. Тази колекция е свързана с подобни думички, които си избираш и си правиш комплекти. Харесвам керамика, обичам формата да ме привлича и да ми е симпатична. Това много ме топли, когато сервирам. По-скоро обаче не се привързвам към обекти. Постоянно чупя неща – приятелят ми се бъзика, че вкъщи е като таверна. Не мога да държа в кухнята посуда, която не съм използвала повече от няколко месеца. Онази лъжица за сервиране на сладолед един път в годината наистина ли е толкова важна, че трябва да я пазя? Това ме изтощава.


Роклята е правена от майка ми. Това е една от най-феноменалните дрехи, които съм обличала. Искам да я нося толкова дълго, че да я дам и на децата си. Всеки път, когато съм с нея, това значи нещо за мен. Знам, че понякога може да е натоварващо – имаш и нужда нещата да нямат история. Платът е лен и коприна, останал е на майка ми, след като поръчала да й шият сако от него. Правена е на ръка, понеже тя не е имала машина за обточване. Всеки път, когато ме види с нея, казва: "Тази фуста пак ли я носиш?". Но роклята е от онези дрехи, които дори не вярваш, че могат да ти стоят невероятно. И аз не мога да си обясня какво прави формата й толкова перфектна, почти все едно случайно се е получило.

Вкъщи обаче не майка ми, а баба ми шиеше много. Тя е гледала сама всяка материя, която можеш да си представиш, и е правила всичко от произвеждането на суровината през тъкането до шиенето. Шалът е копринен и е плетен на една кука. Харесват ми тези живи материи – такива, на които можеш да им видиш грешката, но не изглеждат ръчно правени, напротив, професионални са на вид. Сещам се за лентите, с които Chanel обточват костюмите си. Прави ги на ръка една жена, която гледа коне в провинцията до Париж, и в последния момент преди ревюто й носят ширитите, които тя шие цяла нощ. За този шал баба ми е гледала и бубите, от тях е направила нишки, които после е оплела, за да станат конци. Тя просто е била научена да прави всичко това – да се грижи за овцете, да ги стриже, да пере вълната, после да я преде. Впоследствие, като беше много възрастна, помня как предеше. По-късно само това правеше.


Винаги съм обичала да мириша неща – обожавам, помня, различавам миризми. Няма нищо по-вкусно от разходката до пазара, особено сега, когато мирише на чушки, домати и тиквички. Обожавам и подправки. Влюбих се в тези масла. Понякога съм скептик в холистичните методи (въпреки че вярвам в психосоматиката на заболяванията), но все пак подхождам със съмнение как се лекуваме. Бях супер изумена, когато открих, че с помощта на масла можеш да си доставяш не само удоволствието от миризмата, но и да се лекуваш. Тази марка е една от малкото, които могат да се приемат вътрешно. Тук имам индрише, бленд от цитруси (който ползвам и като парфюм), розмарин, лавандула. Тамянът пък е тежка миризма, жестока е. Може би държа спомените под форма на аромати. Помня например Мелник през лятото, когато е пълен с миризма, която съчетава всичко: босилек, смокини, праскови, чушки и горещи камъни.


От другата си баба имам това – нейните сватбени пендари. Били са доста бедно семейство и въпреки всичко са ги запазили. Не ги нося от страх, защото монетите са толкова фини, че постоянно падат. Тази баба, в моите очи поне, беше доста неженствена и винаги ми е било трудно да си представя как е била булка, как е минала през това да е жена и да е млада. С годините осъзнавам, че приличам повече на този род – физически поне. Напоследък доста ме занимава въпросът как се откъсваш от майка си, затова искам да разбера неща за миналото си. Важно ми е да открия коя съм аз, но също ми се ще да запазя тези важни връзки – иска ми се по нещо да се оприличавам. Заради това и пазя този гердан.


Ето го и Къмингс, когото много харесвам – добре описва трепети. Допада ми и превода на Манол Пейков. Това с поезията е странно изживяване, връща те към един особен тип изразност, някаква романтичност. Иска ми се нещата да са повече от битовизми. Такива мисли ме спохождат, когато тичам, особено когато достигна момента на екстремно усилие, започвам да се чудя – само това ли е животът, няма ли повече? Не може ли да е по-пълноценен, да ухае повече, да е по-специален? Потъваме във всекидневната бутафория. Поезията малко напудря нещата, това обичам в нея. Харесвам и една стихосбирка на Адриана Андреева, Този следобед утре сутрин, Пабло Неруда, Душко Трифонович.

Тениските на Ана са на yt-shirt.com
Платформата за устойчиви брандове, в която участва, е на koolandkonscious.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.