Елементи на стила: Нева Балникова


5 септември 2018 текст Севда Семер
Сурова природа, която се слива с метал; камъни, които всъщност са от полимерна глина, и кожа на плитка около обект – в бижутата на Нева Балникова има нещо, което те кара да искаш пак да погледнеш към тях. А и да ги вземеш със себе си, ако би носил остра скала на пръста или усукан метал на китката. Последната й колекция, Under Construction (в момента в Sabai), започва от лъжливото злато – пирит, от който прави отливка, а после го разсича и играе с кубичните му възли. Езикът на Нева е този на геометрията и визуалните наслагвания, на хумора и намигането, а днес влизаме в ателието й, за да я питаме директно за процеса и влиянията. Така един по един разплитаме елементите, които изграждат работата й, а по пътя събираме препоръки за филми, живопис и архитектурата на една вила в Италия.


ПРЕДМЕТИТЕ
Събирам различни неща в различни моменти. Фокусът ми е върху странни обекти от ежедневието, сега са гребени и масажори. Понякога ги взимам и чак след много време виждам точно защо са ми, какво мога да направя с тях, как да ми повлияят. Постепенно започват да се наслагват и доразвиват. От природата също събирам неща. Харесвам си някой случаен елемент, правя експеримент с него, пробвам дали ще застане като бижу. Това е дълъг процес, в който разработваш, надграждаш, размишляваш как да получиш повече от първоначалния елемент. Гледам да се спирам с колекционирането, защото не съм привърженик на това затрупване, което така или иначе го има като тенденция заради работата ми. Обикновено започвам да събирам някакви неща, после имам пик, а след него искам да се отърва от тях. Да са по-малко, за да не ме задушават като присъствие.


ПРОУЧВАНЕТО
Ако някоя тема или материал ми се сторят интересни, започвам да ги проучвам, после се разклонявам в други посоки и понякога всичко е на прага да се разпадне, защото много се разсейвам. Едно от нещата, за които мисля напоследък, са ръцете. Религиозността, вярванията, антропологичните наслагвания винаги са ми любопитни и тук всичко започна от жеста със сключените пръсти за късмет. Отделно веднъж бях направила отливка на ръката си, по-скоро заради идеята, че много неща се случват от нея – като жестове и маниерност. Но ръцете са и инструмент, действат като проводник на мозъка. Гледах също картината Тайната вечеря, и там има символни значения, както и едни порцеланови ръце, които видях в Германия, или пък малките метални ръчички, които се слагат на вратата, за да почукаш. Това, което ми е интересно в ръцете като декорация е, че като се замислиш, те всъщност са отсечени. Има човешко присъствие, но по странен начин.


МАТЕРИАЛИТЕ
Интересни са ми индустриалните материали и съм впечатлена от един български художник, Петър Дочев, живописец на Кремиковци. Понякога даже съжалявам, че не правя живопис – постоянно я виждам, дори в търсенето на материали, наблюдаването на сцени. Работя и с кожа, която ме привлича с идеята да опаковаш предмети в нея – леко извратено по някакъв начин. Освен това извиква мисълта за човешка кожа, има тип органичност, която ми допада. Често наподобявам природата в нещата си, например с Fake Rocks, които всъщност са от галванизирана полимерна глина. Те са свободна вариация на структурата на камъните – правя ги на ръка – но в същото време са и блестящи, което пък е играта с цялата индустрия на фините и рафинирани бижута и въобще идеята какво е красиво. Затова имаше и серия Ugly – с аметистови пръстени, които направих от суровия камък. Сам по себе си той е друзен, не е нищо фино. Забелязвам как ние постоянно се опитваме да облагородим бруталността, а тя мен ме впечатлява – силата на природата, където се случват всякакви процеси във всеки момент. За мен това е красиво и носи силно послание, което е директно – няма нужда от много обяснения, нито някой да каже "ето, виж, това е красиво". То просто е истинско, неподправено.


ФОТОГРАФИИТЕ
Харесва ми да снимам бижутата си. Правя го от самото начало и мисля, че израснах през него. Помагали са ми мои приятели фотографи, но преди всичко трябваше просто да се науча да наблюдавам. Може би и заради вътрешното ми усещане за композиция успявам да подредя кадъра, като следвам своята естетика. Искам хем да подчертая обекта, хем да не е сухарско. Силен привърженик съм на контрастното осветление и сенки, а напоследък даже се забавлявам с използването на светкавица. Дълго време много хора ме убеждаваха, че снимките ми са странни с тези силни сенки, но аз все не разбирах какъв е проблемът с тях, а сега вече са ми важен елемент. Винаги съм била свързана с фотографията и обикновено е било интерес към обекта, но напоследък започнах да се отварям и към снимане на лица, интересни хора и най-вече ситуации. Търся повече присъствието, отколкото това, че някой е красив. Харесват ми случки, които ме интригуват – виждаш само един момент от тях, извадени са от нормалния си контекст. Вдъхновявам се и от кино – някои от любимите ми филми са A Lizard in a Woman Skin, Zabriskie Point на Антониони, Good Time с музиката на Oneohtrix Point Never, Knight of Cups на Малик.


ИМЕНАТА
Старая се колекциите ми да са със семпли и конкретни имена. Да намериш удачното винаги е проблем, но понякога нещата са пред теб, трябва само да ги видиш. Високопарните имена ме натоварват, затова търся изрази, които да не се натрапват. Обикновено става на късмет – докато проучваш нещо, виждаш някакви думи, които ти харесват или ти хрумва вид смешка. Under Construction например дойде от това, че София е постоянно в ремонт.


ГРАДЪТ И/ИЛИ ПРИРОДАТА
Забавно ми е как градът е долната земя, която постоянно се отваря и иска да те погълне. За да живея тук, непрекъснато се сблъсквам с перипетии и предизвикателства. Затова и си представям нещата като в някаква небивала приказка, гледам ги от хумористичната страна. Натоварва ме липсата на рационалност: когато действаш без отговорност и мисъл за другите, които също са част от твоята среда. От по-позитивната страна, харесва ми да наблюдавам градската джунгла – изследвам скрити места в забравени паркове. Онази сграда в Дружба, която напоследък се появява в разни клипове, ми е любима – вътре в нея има пораснали дървета. Интересно е как бързо природата обхваща тези места, почти като зараза. Самата архитектура за мен е вдъхновение. На остров Капри има една къща,Villa Malaparte, вградена в скалите, която страшно харесвам. Тя и за времето си е уау със своето стълбище-покрив, но съдържа в себе си и много от италианския цвят и подход. Привлича ме като абстрактно мислене на архитекта, а отделно ми стана интересна и историята около нея – исках да прочета разказа във времето, кой е поръчител например. Сградите носят интересно възвеличаване и усещане за хората, които са вътре в тях. Тези неща ме вълнуват като разсъждение за нашата адаптивност, а и като върхове във вижданията за естетика и функционалност.


Нева Балникова е на nevabalnikova.com и във фейсбук
Колекцията Under Construction е в галерия Sabai (Неофит Рилски 63)


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.