Уикенд маршрут: Голям Перелик


30 август 2018 текст и снимки Наталия Иванова
18:30 е, когато насреща ни най-после се изправя най-високият връх в Родопите. Обикновено по същото време си тръгвам от работа, затова правя бързо сравнение – само днес видяхме два язовира, безкрайна гора, просторни поляни и нито една мечка, а десетки малини, ягоди и къпини не презряха в самота и бяха изядени. Велик ден му казвам на този и разказвам това-онова, за да го повторите по своя си начин.


Извод първи: да се стигне до някое от родопските села, които са изходна точка към Голям Перелик, е по-сложната задача от същинския преход към върха. От София тръгваме към 09:30, движим се по магистралата до Пазарджик, а после държим сериозно криволичещ курс на юг през Кричим, където спираме колата, за да попием панорамата към язовира. Съвсем скоро обаче насреща ни е и Въча, затова слизаме пак, а по безкрайните завои след него стигаме Широка лъка и се отправяме към село Стикъл, където се стоварваме на пътеката за хижа Перелик. Минава 14:00, което е доста късно, но си го позволяваме, защото ще пренощуваме на палатки.


Следващата ни задача оттук нагоре е да стигнем до заслона на дядо Спас на върха на селото, да минем кошарата и да хванем червената маркировка с път покрай нея, която по-късно се слива със зелена. Така вървим покрай заобления връх Турлата, докато след половин час не стигнем първото място за пауза – параклиса Св. Св. Константин и Елена, където има идеални теферич условия с огнище, голяма маса и заслон. След това вече започва по-сериозната част. Зад извор с течаща вода до пътя, който няма как да сбъркате, взимаме пряка пътека през иглолистни гори и широки поляни, маркировката по която обаче е до време (но пък GPS-ът е вечен). Не е грешка и да продължите по асфалтовия и добре маркиран път, който ще удължи прехода ви само с километър.


По който и маршрут да вървите, в един момент се откриват панорамите отвисоко, а след около 2 часа – и пейките на поляната пред хижа Перелик. Звънете предваритвелно, ако искате да нощувате там, защото храна приготвят само за гостите, а такива като нас усещат колко е хубав бобът само с носа си. Е, поне студена бира има за всички, пък и целта ни е близо – по пътя към върха след половин час стигаме до поляна с беседка, заслон и параклиса Св. Св. Кирик и Юлита, където строим лагер за нощта. Ако ги подминете и продължите още 30 минути нагоре, ще стигнете до оградата пред Голям Перелик. Защо ограда ли? От доста години мястото е строго охранявана военна зона и достъпът е ограничен. Това обаче ни разочарова твърде малко, защото гледките наоколо са чудо и без да си на върха на света. Или може би днес сме стъпили точно върху него, защото всичко, което не е луна, огън и силует на приятел, до утре ще ни се вижда по-малко, отколкото е всъщност.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.