Now vogue!


7 юни 2018 текст и снимки Севда Семер
"Пускам музиката. Готови ли сте? Не ми изглеждате готови", казва Миряна Ташкова на строените пред нея петнайсетина човека, които още не са успели да си поемат дъх. Като по команда всички изправят рамене, вперват поглед напред и зачакват музиката, а с първото изстрелване на ръка нагоре вече са потънали в танца. Казват му воуг.


„Да, гледали сме клипа на Мадона, но преди тя да го направи част от поп културата, танцът има стара и интересна история. Малко хора знаят, че започва от ЛГБТИ сцената“, казва Миряна седмица по-късно, когато я срещаме извън класа ѝ в Derida, за да разкаже за страстта си към този жанр. В момента тя преподава на своя воугинг батальон хореографията, която ще танцуват по време на Sofia Pride на 9 юни, а иначе е учител по английски, майстор на плетката и интроверт – освен когато не се гримира и не стъпва в танца, чиято идея е да носи свобода на израза.

"Самият воуг произлиза от драг сцената, която съществува още от 20-те години на 20 век. Тогава са се състезавали за красота, но обикновено са печелили белите мъже. Хората от малцинствата, латино и цветнокожите момчета са били изолирани, затова и решават да направят нещо свое", разказва Миряна. Така се появяват баловете, на които започват да пускат и музика, а после – да ходят в такт с нея, и в тази крачка танцът се създава от
всички. Той е далеч от обикновена верига от движения – всеки воуг разказва история, която, стига да познаваш позите, можеш ясно да четеш.

Разказът в движения обаче не е цялата история. В основата си воуг е силно политическо послание, вид протест, но изразен с лекота и в шега. В самото начало танцьорите често се обличали като богати колежани или бизнесмени. "Точно тук е социалната критика – тези хора от малцинствата са лишени от привилегиите реално да бъдат богати наследници и да имат собствени бизнеси. В подобни костюми те едновременно се шегуват с това, отхвърлят го като остаряла норма и изживяват тайните си мечти да имат достъп до него." Заемките не спират тук: танцът черпи с шепи от египетските йероглифи, мажоретките, движенията на сервитьорите или позите в списание Vogue, което дава и името му. Днес воуг е еволюирал до какво ли не, често до позволението да бъдеш странен или да интерпретираш с движения какво ти е в сърцето.

За да ни покаже завършената хореография  за прайда, Миряна идва с двама от учениците си – Крис и Калоян. На въпроса какво им дава воуг, те отговарят в почти танцов синхрон. "Аз съм момче и от мен се очаква да се държа по мъжки начин – казва Крис, – обаче имам и много нежност вътре в себе си. Воуг ми дава свобода не само да се отпусна и да я покажа, но и това да изглежда страшно готино." Калоян, който танцува от около три години и е минал през много стилове – хип-хоп, денсхол, съвременен танц, търси друго във воуг: "Аз имам в себе си много мъжественост, която харесвам, чувствам се удобно в нея. Поддържам обаче и една друга идея – че човек трябва да намери баланс между мъжката и женската си част. И понеже съм доста чувствителен, някакви неща могат силно да ме жегнат, в този танц експериментирам, за да ми е също толкова удобно с тази енергия, колкото и с мъжката."

За Миряна свободата в изразяването е другаде. "Като малка много исках да танцувам, но бях толкова срамежлива, че от първия си урок по балет избягах с плач. Всички деца бяха така експресивни, а при мен всичко беше насочено навътре. Дори сега, докато танцувам вкъщи, не се гледам в огледалото, просто оставям движенията да ме изразяват. Пред класа обаче съм друга личност – имам едно алтер его, което е много уверено."

Позволението да бъдеш себе си вероятно е причината воуг да е толкова устойчива култура – съществува от години и приема всички, без значение какви са. В това послание влиза и хореографията, която готвят за Sofia Pride и която, в синхрон със събитието, говори за приемане на себе си и самоуверено заявяване. Извън визуалните шеги, вплетени вътре – маршируване, което преминава в балетен подскок, силно изразената походка, костюмите – танцът казва в ритъм нещо, което няма нужда от дълги обяснения. То е съвсем просто: "Обичам се. И съм тук."


"Тази поза е от тореадорите, които са силен символ на мъжествеността, а са известни и с драматизма си. Назаем от тях взехме движенията преди да нападнат бика – ние обаче нападаме хейтърите."


"Тук всеки подчертава любимата част от себе си. Разбира се, че всичките ни части са красиви, идеята е да избереш една. Във воугинга трябва да показваме увереност и да се движим, все едно постоянно ни снимат фотографи.“


"Воуг позите като тази, заети от египетски йероглифи и бойни изкуства, са един вид изпъчване, което казва: "Ето ме. Вижте ме!". Посланието на този танц е да се обичаме – независимо че обикновено тялото и лицето ни са различни от тези върху кориците на списанията. Чрез воуг преоткриваме части от себе си, които не сме харесвали, и започваме да ги обичаме."


"В това класическо воуг движение казвам на учениците си да си представят, че подават ръка на някого, който трябва да я целуне галантно. Тук ние сме над тези неща – ние сме кралици. И очакваме хората да са наши последователи."


Воугинг батальонът ще изпълнява танца на сцената пред Паметника на съветската армия по време на шествието на Sofia Pride на 9 юни с
начало в 16:00

Едномесечните класове на Миряна Ташкова по воуг за начинаещи започват в Derida Dance Center от 10 юни



 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.