На първа среща с Албания


7 септември 2017 текст и снимки Виолета Иванова
На Градина е супер, но твърде предвидимо, затова този август банските ни смениха посоката с такава, където родна реч почти не се чува. "Не следвай утъпканите пътеки, а сам прокарвай нови", казват хората все пак. Ако споделяте това мото, ето ви пътеводител за догодина. Или за сега – на югозапад положението още е плажно.

Първо един практичен съвет: тръгнете с пълен резервоар, защото, минете ли Кулата, цените на горивото стават по-страшни. Избираме първото КПП по пътя ни да е гръцко, вместо македонско, защото оттам до Албания се носим само по перфектни магистрали и стигаме далеч по-бързо. Крайната ни цел е Саранда – малък град на Йонийско море на 8 часа от София, които могат да се изшофират и на екс, но ние ги късаме на две с нощувка в попътния Солун.


У нас леките са мираж, затова си носим евро, което в Гърция обменят в албанската валута с по-добър курс, отколкото в родината ѝ (където и POS терминалите още са рядкост, а банкоматът ти излиза скъпо). Запазете си обаче двайсетина евро – хубавите гръцки магистрали не идват безплатно, а събират такси 3-4 пъти преди следващото КПП. Плюсът при него е, че пускат с лична карта и поне веднъж усещаш BG номера на колата си престижен – ние минаваме без проверка дори на връщане, когато Елада разкоства всяко друго чуждо МПС. Минусът: прекрачиш ли границата, телефонът ти на практика става камера, заради скандалните роуминг тарифи извън ЕС. 25лв за 1Mb интернет?!


По залез казваме здравей на Албания и на приятно-страшното изкачване по полу-плешивите ѝ планини. Завоите са опасно тесни и начесто, но гледката е като в Драгънстоун, а I See Fire на Ед Шийрън по радиото и двата ог­ромни пожара, прорязали склона, правят ситуацията съвсем като във филм. Малко преди Саранда пътят се изправя и се отпускаш в седалката, но не задълго: в града кипи безразборно строителство, заради което много от улиците, познати на GPS-а, вече не съществуват. Хотелът ни, Mariana Apartments, се намира на нова, още некартографирана отсечка, а да питаш местните за посоката е трудно – малко знаят английски, макар че имат желание да помогнат и ще ръкомахат, докато не успеят.


Пауза за реклама: при Мариана – мила гъркиня, която посреща с плодове и студена вода, понеже "трябва да си изтощен от пътуване", престоят е нискотарифен, а чистотата, огромната тераса с гледка към залива, бързият нет и вътрешният паркинг задраскват негодуванието от наклона, който си катерил дотук. Ако все пак държите да го избегнете, изберете хотел на първа линия – всичко зад нея е с рязко растяща надморска височина. Планинският пейзаж значи и че брегът не е пясъчен, а каменист. Ние се правим на герои и цяла ваканция ходим боси по него, но вие по-добре си купете от обувките за плаж, които продават навсякъде.


В края на август пороят туристи си казва думата и приливът носи пликчета и шишета, сред които се питаш "абе защо не си стоях на Черноморието?". От чужд опит обаче знам, че в зората на сезона е друго. А ако и вие уцелите мърлявия момент, не чакайте 3 дни като нас – веднага слизайте към Ксамил. На 20 минути с кола е и е като изваден от брошура. Водата с цвят на малахит е чиста от боклук и водорасли и е толкова спокойна и солена, че плуваш и лежиш на звезда без усилие. Отсреща те гледат група малки острови, до които може да вземеш лодка и даже да се пазариш за цената. На места тук и плажът е с пясък, но нали сме дошли за различното – пак правим бивак на камъните, от които тук-там стърчат красиви охлювени черупки. И Ксамил, и Саранда почти нямат свободни зони, а два шезлонга + чадър вървят от 4.50 до 12лв.




Каква е традиционната албанска кухня не разбрахме съвсем, но са царе на италианската и, естествено, всеки ресторант сервира нещо, извадено от морето. Седнете ли в някой обаче, не се хвърляйте от раз на тристепенно меню. Ще се приключите още с огромната салата. Сериозно. 7 дни ни стигат да опитаме и почти всяка местна бира – от Tirana през Korça, Kaon и Peja до младия бранд Elbar, само за да стигнем до извода, че тези хора ги бива в пивоварството.




Ако ви писне да пълните инстаграм с плажни "legs or sausages?" кадри, имам още три идеи как да прекарате времето си тук. И наблюдаването на залез над Йонийско море (понеже над Черно има само изгреви) дори не е сред тях. Качете се до замъка Lëkurësi, откъдето гледката някога била стратегическа, а днес е просто най-добрата над Саранда. Отделете един следобед и за Бутринт – запазен античен град на минути от Ксамил. Само се намажете обилно с репелент преди това – наблизо има езеро с адски стръвни комари, които дори не си правят труда да те упоят, докато те хапят. За Корфу пък си дайте цял ден. Гръцкият остров е на 40 минути с ферибот от Саранда и си струва тези 43€ за двупосочен билет.




На връщане спираме в Йоанина – гръцка перла с хипстърска централна част а ла Капана, но по-голяма. Там пием Mythos, тананикаме летните "хитачки" на косовския Криско Capital T, които плажните барове досега са набивали в главите ни, питаме Гугъл защо албанците провесват плюшени играчки през балконите си (за да пазят дома и парите им от зли очи), и си мислим на глас как не е важно всичко в дестинацията ти да ти е харесало. Важното е, че си разширил кръгозора си с още едни 680км.




 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.