Китай за напреднали


20 април 2017 текст Наталия Иванова снимки Григор Атанасов
"В началото дори не си разопаковах багажа", спомня си Силвия Атанасова своите първи две седмици в Нинбо – "малък" пристанищен град с население от шест милиона, където отива да учи магистратура. По скайп линията Китай-България сега разбираме две важни неща: за петте си години там тя отдавна е извадила всички свои притеснения от куфара, а страната е влязла дълбоко под кожата й – от мелодията на езика до нюансите в културата, на които отвън гледаме с друго око.


Затова и днес, когато си идва в София по-често, решава да направи курс – и за онези, които вече броят дните до заминаването си, и за такива като нас, които казват "наистина ли?!" след всяко второ изречение. Опознай китайския език и култура със Силвия стъпва върху интерактивни упражнения (не, йероглифите не са толкова страшни), съвети срещу неловки ситуации и разкази за живота в Китай, част от които ние също успяхме да запишем.


"Мога ли да говоря на английски с теб?"
Когато си от друга държава, тук често се чувстваш като под прожектор – няма как да се скриеш, всички те забелязват, снимат те, наблюдават те. Напоследък обаче се учи доста повече английски език и ми се струва, че преподавателите редовно дават указания като: "ако видите някой чужденец, упражнявайте езика си с него". Ето защо през няколко дни в метрото до мен сяда някой по-общителен китаец и казва: "Мога ли да говоря на английски с теб?". Те в никакъв случай не са груби, напротив – доста са любезни, но за нас в Европа това е навлизане в личното пространство, докато хората в Китай изобщо нямат такова усещане. Тук дори има професия, наречена "чужденец под наем" – хора от други страни, които не са модели или актьори, са наемани, за да участват в различни изложения, рекламни кампании или да правят презентации. Всичко това придава престиж на продукта – щом фирмата има нещо общо със Запада, значи е хубава. За това нещо се заплаща доста добре и аз самата го работех, докато бях студент.


"Мама чи ма, ма ман, мама ма ма"
Когато ме попитат "говориш ли китайски?", аз задавам друг въпрос: "дали говоря, или дали пиша?". Тук това са две доста различни неща. Има много чужденци, които могат само да говорят, но не и да пишат, както и обратното. Получава се така, защото една и съща дума или сричка, произнесена с определен тон, има различни значения. Често давам пример с "ма": с един тон означава "майка", с друг – "ругая", а с трети – "кон". Даже има една скоропоговорка, която звучи като "Мама чи ма, ма ман, мама ма ма", което всъщност значи "Майка ми язди коня, конят е много бавен, майка ми наруга коня". Ако това се напише обаче, всяка дума изглежда различно. След 5 години в Китай вече знам с 60% повече йероглифи, отколкото мога да използвам в устна реч. Честно казано, да четеш и пишеш не е толкова трудно, защото всеки един има свое уникално значение, а за разчитането им помагат около "ключа" – като ги научиш, нататък е доста лесно, а и започваш да разбираш по-добре самата култура и хората тук.


Три пъти на ден
В Китай има три часови пояса, в които човек задължително се храни: около 06:30 – 07:00 е закуската, обядът – от 12:00 до 13:00, а вечерята – от 17:00 до 18:00. Това е наистина много важно и ако някой китаец е изпуснал едно от тези хранения, всички започват да се тревожат и да питат дали няма някакъв проблем. Ако влезеш например в магазин, ще видиш как в 12:00 всички служители отварят кутиите си с хапване и започват да обядват. За тях това е съвсем нормално – дойде ли време за хранене, няма значение къде си. Вкъщи се готвят основно пържени ястия в уок тиган. Обикновено в една кухня няма фурна, но винаги има котлон. Хляб не се яде, но туристите често се объркват, защото в магазините има – ако обаче си го купиш, бързо ще разбереш, че е сладък и напомня по-скоро на козунак. В югоизточната част на Китай, където живея, захарта е на почит – млякото е подсладено, а също и слънчогледовите семки, което е нетипично за нас в България.


Караоке стаи
Хората сякаш имат само един начин да се отпуснат и забавляват – караоке баровете или така наречените KTV-та. Те обаче не приличат на нашите, а са разделени на стаи с различна големина. Всяка компания си има собствена, в която има маса, уредба и микрофон. Пие се главно бира, а за мезе се похапват плодове. Обичайно е също да се водят и децата, а часът на прибиране е полунощ до около 01:00. Иначе има и барове като в Европа, но те обикновено са международни и се пълнят основно с чужденци.


"Хайде, кога ще се жениш?"
Под един покрив често живеят три поколения – баба и дядо, синът им с неговата съпруга и техните деца. Китайците много държат на семейството, особено на родителите си. Ако ги попиташ защо, отговарят, че това са заветите на Конфуций – човек трябва да се грижи за своите майка и баща, независимо от обстоятелствата. Много китайци отиват в чужбина, за да завършат образование, успяват да създадат приятелства, имат връзка, работа, но когато ги попиташ дали искат да останат, те винаги казват, че трябва да се върнат в родината. Обичайната възраст за сватба е около 25. Ако до 30 все още си сам, започват да те съжаляват и да смятат, че нещо трагично се е случило в живота ти. Това е огромен стрес за младите хора, чиито родители едновременно държат на образованието, а когато навършат 23 им казват: "Хайде, кога ще се жениш?". Има дори и вариант да си наемеш човек за празниците в сайт, подобен на нашия OLX, за да се представя за твоя половинка и да избегнеш обясненията.


666 или 888
Моя близка приятелка се омъжи за китаец, с когото се запознали по вече споменатия начин – видял я на една спирка и попитал дали може да поговори с нея на английски. Момчето се оказа от малък град близо до Нинбо и сватбата беше много типична, протече горе-долу така: в 8 сутринта взехме булката, а след това отидохме в един парк в градчето, където имаше кратка церемония, на която младоженците си казаха "да". По традиция след това гостите отиват в къщата на младоженеца. Подаряват се пликове с пари – в Китай 666 е щастливо число и ако подариш толкова юана, пожелаваш на семейството попътен вятър и спокойствие в семейния живот. Ако пък дадеш 888, пожелаваш финансово благополучие и успех в бизнеса. По време на сватбата няма музика и танци, основно се набляга на храната, която включва всякакви деликатеси. След като гостите хапнат, в случая около 12 на обяд, празникът приключва.


Скромното "не, благодаря"
Има много неща, които трябва да знаеш, за да избегнеш неловки ситуации. В моя курс например уча хората как правилно да държат клечките за хранене, защото ние правим някои неща съвсем естествено – като това да ги забучим изправени в храната, което в Китай напомня на ритуал в памет на починали близки. В бизнес етикета пък е прието винаги да подаваш визитката си с две ръце. Пари – също, въпреки че на улицата можеш да видиш да се подават и с една. Бакшиш в заведенията не се оставя – ще те гонят до външната врата, за да ти върнат всичко, дори да става въпрос за стотинки. Що се отнася до отношенията между хората, по-близките контакти не са приети. Ако прегърнеш и целунеш своя приятелка, когато се видите навън, не би се гледало с добро око. Двойките също не се целуват по улицата, защото се смята за некултурно. Скромността като цяло е много важна. Ако някой ти каже, че си много красив, ти задължително трябва да отговориш с "не, благодаря" или с един израз, който буквално означава "къде, къде?". Когато пък ти направят комплимент за китайския, което често се случва, не трябва да казваш просто "благодаря", а по-скоро нещо като "става, но мога и още".


Много драма и малко цензура
Спомням си колко силно впечатление ми направи в началото, че масовата мода тук напомня на тази през 90-те в България – тъмни цветове, широки пуловери, висока талия. Ако ние използваме френската и италианската мода като еталон, в Китай това са японската и корейската. Слуша се и доста корейски поп, както и местна музика, най-вече балади. Ако пуснеш телевизора по време на някое предаване като Гласът на Китай, винаги има трогателни истории с много драма – за китайците е особено важно да просълзиш публиката отсреща. Вярно е обаче, че тук информацията се върти в кръг и се усеща някаква цензура. Ето, за да говоря с теб, трябва да вляза в програма, която да смени сървъра, защото голяма част от сайтовете и социалните мрежи са заключени – няма фейсбук, инстаграм, YouTube или Гугъл. Моите приятели виждат това най-вече като опит на правителството да подпомогне местния бизнес. В същото време обаче е и начин да ограничи информацията от останалия свят.

Силвия Атанасова е във фейсбук под името Китайски език и култура със Силвия, където текат и записвания за новия й 6-седмичен курс с начало на 8 май от 18:30


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.