Отвъд границата


6 април 2017 текст Нaталия Иванова
Представяте ли си как "извинете, имам буболечка в супата!" се превръща в "трябваше и аз да си взема от тази с щурци, много е вкусна"? Днес Кремена Деспинова ни маха точно от тази страна на масата, за да оставим за малко традиционното "иуу" и да погледнем на порцията й като повод да поговорим – за насекомите като здравословна храна, която може би дава отговор на много въпроси извън рамките на менюто ни.


Преди да влезе в крачката на тази кухня, Кремена започва да разчупва предразсъдъците си за ентомофагията (научният термин за хранене с насекоми), докато търси алтернативни източници на протеин. "Спортувам активно и доста се зарибих по идеята. Така си поръчах четири вида от една холандска ферма, за да опитам. Когато пристигнаха и отворих пакетчето с печени щурци, адреналинът ми рязко скочи. Мислех си: "леле, това е буболечка, а аз трябва да я сдъвча!". Оказаха се обаче много вкусни – наподобяват най-вече скариди, ядки или гъби, но като цяло разнообразието е голямо."


Според Кремена точно тази преломна хапка е достатъчна, за да си кажем "хей, никак не е страшно" и просто да посегнем. Защо обаче да насочваме апетит натам, когато на пазара има толкова много други възможности? "За мен няма храна, която е вредна – вреден е начинът, по който тя се отглежда. След има-няма 30 години населението на света ще бъде 9 милиарда души, а приемът на месо в световен мащаб расте. В Китай например средната годишна консумация на човек се е качила от 20 на 80 килограма. Трябва да отглеждаме всички тези животни някъде, а 70% от земеделската земя вече се използва за тази цел. В Амазония масово се изсичат гори, за да се използва площта за добитък", разказва Кремена и насочва вниманието ни към това, че отрасълът расте заедно с количеството вредни хормони и вещества, които влияят и на нашето здраве.


Не е нещо, което разбираме едва сега. Дали обаче сме мислили за мини добитък (както индустрията нарича насекомите) сериозно? Не точно. "Те се размножават бързо и изискват минимален ресурс. За единица изходен продукт са необходими 2000 пъти по-малко вода, 15 пъти по-малко храна и 20 пъти по-малко площ. Да не говорим, че не отделят почти никакви вредни газове, за разлика от едрия добитък, който влияе на атмосферата повече дори от транспорта. От етична гледна точка също има позитиви – за насекомите процесът е безболезнен, те просто изключват жизнените си функции, когато температурата около тях се понижи."


Готови сме да опитаме. Оказва се обаче, че не е лесно – доскоро единствената ферма за насекоми в Европа се намира в Холандия, което ги прави много скъпи. Затова Кремена решава да си купи 20 щуреца от зоомагазин и да ги отглежда вкъщи. "Взех си един 50-литров контейнер, разположих вътре съдове за вода и храна, сложих го до парното и за шест месеца отгледах две поколения. Едно от предимствата е, че се хранят с всичко – давах им обелки от плодове и зеленчуци, овесени ядки и ориз. Иначе 50 грама щурци съдържат около 30 грама протеин, много малко мазнина и по-малко от 100 калории. Освен това в тях има витамин B12, повече калций от млякото и повече желязо от спанака."


На кухненския плот те са основа и в доста рецепти: от алтернатива на парчето бекон в салатата през компания за паста, такос чаполинос в арабска питка (с авокадо и лук), снаксове (с вкус на барбекю, сирене или морска трева) до бисквити, сурови десерти и барчета, които се правят с брашно от щурец. "Знам, че сме свикнали да гледаме на насекомите като на вредители с крилца и крачета. Трудно е, когато са цели, ястието да изглежда наистина атрактивно и вкусно. Затова на Запад има толкова добри готвачи, които работят за външния вид на чинията. В случая визуалното възприятие е много важно, за да склонят хората поне да опитат и сами да преценят дали им харесва."


Дали това е единствената причина да не ги ядем с ентусиазъм? До момента няма изследване, което да изрежда минуси, а 2 милиарда души в Африка, Азия и Австралия го доказват и на практика. Според Кремена болестите, характерни за насекомите, не могат да се предадат на човека, за разлика от тези на прасето, което има близка ДНК до нашата. Важно е обаче те да не припарват до устата на хора с алергия към морски дарове, защото са братовчеди. "Казват на скакалците "скаридите на земята". Ако се замислим, скаридите всъщност са насекомите на океана. Въпреки това ние ги харесваме и не подхождаме с погнуса към тях. Всичко е въпрос на нагласа", подчертава тя и вече планира събития, така че хората да пробват различни неща и тук.


Предвид цената (ако не друго), насекомите ще отложат скока в менюто ни, но дори така повдигат добри въпроси. "За мен е важно да не сме притиснати от здравословното си състояние, за да се обърнем към по-хубави храни, независимо какви. А при насекомите дори не става въпрос да се пречупваме пред нещо, което не е вкусно, напротив – има някои суперхрани, като спирулина или грахов протеин, които трябва да се замаскират далеч повече, за да са приятни." Кремена даже се сеща, че в момента всеки от нас изяжда около килограм и половина буболечки на година – в шоколада, бирата и голяма част от преработените храни в опаковка. "Щом го правим несъзнателно, защо подхождаме с такъв предразсъдък?", пита ни тя преди да се разделим. Да речем, че все още имаме граници за прекрачване. Но първата вече е зад нас: да седнем на една маса и да се слушаме – защото сега може да стоим пред различни чинии, но бъдещето ни е обща порция.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.